Представено е 70-годишното развитие на списание „Икономическа мисъл“ като водещо научно издание в България. Анализирани са неговата историческа еволюция, мисия и принос към икономическата теория и практика. Основната теза е, че списанието е ключова платформа за академични дебати и развитие на икономическата мисъл независимо от променящите се политически и икономически условия.

Методологията включва историко-аналитичен преглед на развитието на икономическата периодика в България, както и на редакционната политика, на публикационната дейност и на институционалната роля на списанието. Проследен е процесът на създаването на икономическа периодика по време на Третата българска държава. Представени са предшествениците на списанието. Резултатите от прегледа на историческото развитие на сп. „Икономическа мисъл“ показват, че с течение на времето то се утвърждава като национален академичен форум с високи научни стандарти, със силна редакционна колегия и със значителен принос към икономическата наука. В хода на историята си списанието се сблъсква с редица идеологически ограничения, но успява да съхрани своя академизъм, обективност и дискусионност. През последните години започва модернизация на списанието, която включва въвеждане на общоприети етични стандарти, двойно анонимно рецензиране, отворен достъп и реномирана редакционна колегия. Подчертано е, че бъдещото развитие на „Икономическа мисъл“ е свързано с дигитализация, с международна видимост и с поддържането на високо качество на публикациите, което ще затвърди ролята му на значима научна платформа.

Разгледани са основните теми и идеи в творческия проект на Георги Петров, който представлява последователно и аргументирано обосноваване на необходимостта от децентрализация на стопанството. Авторът защитава прехода от директивно планиране към използване на икономически лостове, предоставянето на пълна самостоятелност на предприятията и включването им в пазарни механизми, основани на конкуренцията и стимула на печалбата. Представени са също възгледите на Георги Петров относно формите на собственост и цялостния модел на демократичен социализъм. Книгата му от 1969 г. „Стокови отношения и ценообразуване при социализма“ се откроява като една от най-съществените марксистки теоретични аргументации в подкрепа на модела на пазарно стопанство в Източна Европа през този период.

Представени са основните идеи и приноси на Евгени Матеев, чието мащабно творчество трудно може да бъде обхванато изцяло. След кратък биографичен преглед е проследено развитието на възгледите му, засягащи теорията на системите и кибернетиката. Анализирани са ключовите елементи на неговия модел на социализма и алгоритъмът за практическото му приложение. Разгледани са и основни методологически положения, формулирани във фундаменталния му труд от 1987 г. „Структура и управление на икономическата система“, вкл. микроикономически аспекти, свързани с ролята на предприятията.

The article uses the methodological approach developed by W.S. Jevons and A.L. Chizhevsky. The author found that for the years 1961–2024, immediately after each solar maximum, there was a general decrease in global GDP by an average of -1.903% over two years. The correlation coefficient of Wolf numbers in the years of maximum solar activity and the subsequent decrease in worldwide GDP percentage is -0.806. This made it possible to develop a forecast for a decrease in global GDP for 2025 and 2026 as a whole by -2.2%. The forecast value of annual GDP growth in 2025 around the world is 2.32%. The next years of high economic growth are expected to be 2027, 2028, and 2029, with projected annual global GDP growth of 4.38, 4.29, and 3.85 (%), respectively.

This paper investigates a paradox of the early twenty-first century: despite rapid technological acceleration, consumer utility, satisfaction, and long-term sustainability have not increased proportionally. Building on Romer’s theory of endogenous growth, the study introduces the concept of Architectural Capital (ArchCap) – a systemic property that captures the degree to which technological knowledge (ATech) is organised into a coherent, predictable, sustainable, and maintainable product architecture. ArchCap is operationalized through four analytical components: cognitive load, repairability and maintainability, total cost of ownership, and architectural coherence.

Empirical evidence shows that products with moderate technological density but high architectural capital – such as the Ford Model T, Volkswagen Beetle, FIAT 124/Lada 2101–2107, and early-generation iPhones – achieve higher real utility, lower ownership costs, and greater long-term sustainability than many contemporary devices with far higher ATech. These findings reveal a phenomenon of architectural entropy, in which escalating complexity nullifies a significant share of the value generated by technological knowledge.

The paper argues that architectural capital is the missing structural parameter in contemporary growth models and should be integrated into regulatory frameworks as a criterion for systemic sustainability, maintainability, and consumer safety. ArchCap is proposed as an analytical filter for evaluating innovations, public policies, and R&D strategies, ensuring that technological progress is translated into genuine economic and societal benefit.

Цифровото евро е проект на Европейската централна банка за въвеждане на електронна форма на централнобанкови пари, предназначена за употреба от широката общественост. Представеното изследване анализира потенциалното въздействие на цифровото евро върху поведението на потребителите при плащания в търговски обекти в Еврозоната, използвайки сценарийно моделиране с три нива на усвояване: ниско, умерено и агресивно. Базовите данни са извлечени от проучването SPACE 2024 на ЕЦБ. Моделът предвижда заместване на плащанията в брой и частично на картовите плащания с цифровото евро, като при агресивен сценарий се достига до 45% дял от POS трансакциите за 10 години. Анализът включва и консервативни гледни точки относно реалистичността на предположенията, културните особености на отделните държави и реакцията на частния сектор. Резултатите показват, че цифровото евро може значително да промени структурата на плащанията, но скоростта и обхватът на приемане ще зависят от регулациите, от технологичната инфраструктура и от стимулите за потребителите и за търговците.

Интеграцията на изкуствен интелект (ИИ) в управлението на човешките ресурси е процес, който съществува в различна степен в съвременната действителност, а доколко и как се случва това, зависи от зрелостта на организацията. В представеното изследване е разгледана приложимостта на етапите на HR процеса и необходимостта от хибриден подход „човек + ИИ“. Целта е да се очертаят възможностите и ограниченията при използването на изкуствен интелект в управлението на човешките ресурси и да се предложи концептуална рамка, в която човешкият фактор запазва своята първостепенна роля. Емпиричната база е формирана от изследване сред водещи експерти в областта на управлението на човешките ресурси и ръководители на организации, както и от паралелно проведено пилотно проучване сред организации, функциониращи в България. Резултатите показват, че приложимостта на ИИ по HR процеси е диференцирана и подчертават значимостта на етичните и на регулаторните условия, както и необходимостта от човешки контрол при чувствителни решения. Въз основа на това е предложена концептуална рамка „човек + ИИ“ за иновативно управление на човешките ресурси.