The present article addresses a problem which is an extremely important, relevant, and under-researched topic. As a whole, Europe lags behind China and other technologically advanced countries in the field of artificial intelligence (AI) and digitalization; Bulgaria is among the worst places in the EU in terms of digitalization of the economy. This research contributes to understanding the social and economic significance of digitization and AI in the EU after COVID-19. The emergence of artificial intelligence in the socio-economic landscape of EU member states, coupled with accelerated digitalization, heralds a new era in their development which is anticipated to enhance productivity, innovation, and efficiency. This article aims to study and analyse the theoretical foundations as well as empirical and legal developments concerning the socio-economic effects of Europe's "digital decade" and the applications of AI in a post-pandemic era. SWOT analysis was conducted to pinpoint the strengths, weaknesses, opportunities, and recommendations associated with the use of AI in EU countries. Conclusions and recommendations are provided for implementing suitable state interventions, transforming the pandemic's challenges into growth through new technologies, and helping to achieve a high standard of living in all EU nations.

В представеното проучване са разгледани предприемаческите нагласи, намерения и активности сред студентите в България на базата на данни от глобалното емпирично изследване GUESSS 2023. В проучването участват 1742 студенти от 31 университета в България. Анализът е фокусиран върху кариерните предпочитания на младите хора, факторите, влияещи върху тяхната предприемаческа мотивация, и значението на университетската среда. Резултатите показват, че 22% от студентите възнамеряват да започнат собствен бизнес веднага след дипломиране, като този дял нараства до 37% в петгодишна перспектива. Особено внимание е отделено на влиянието на предприемаческото образование, на институционалната подкрепа и на семейната предприемаческа култура. Представен е и сравнителен анализ на България спрямо глобалните и европейските тенденции, както и конкретни препоръки за насърчаване на студентското предприемачество.

Представеното изследване анализира икономическата и агроекологичната ефективност на устойчиви земеделски практики в контекста на индустриално зърнопроизводство в България в съответствие с целите на Европейската зелена сделка. Използвайки казусен подход, в рамките на две вегетационни кампании (2022–2024 г.) е оценено въздействието от прилагането на три иновативни практики: (1) стабилизирана урея с уреазни и нитрификационни инхибитори (NBPT и DCD), (2) покривни култури (фий, детелина, репичка) и (3) минимална почвообработка (no-till). Изследването е проведено в реални производствени условия в стопанство със стратегическа културна структура – пшеница, царевица и слънчоглед, прилагани върху 270 ха експериментална площ годишно. Методиката включва икономически (рентабилност, ROI, NR), агрономически (добив, протеин, нишесте, масленост) и екологични показатели (органично вещество, микробиална активност, NUE), като са използвани количествен анализ, статистическа обработка и триангулация на данни. Резултатите показват, че прилагането на инхибирана урея води до най-висока ефективност на азотното торене (до 64,4 кг/кг N) и рентабилност (до 217,1%), докато покривните култури и no-till подобряват почвеното плодородие и намаляват разходите. Изследваните практики демонстрират висока степен на адаптивност и икономическа приложимост в българските условия, с потенциал за трансформация на земеделските системи към устойчив модел с намалени емисии, оптимизирано използване на ресурси и подобрена почвена функция.

Необходимостта от обновяване на процесите на работа в съвременните български стопански организации нараства с всеки изминал ден и се превръща в жизненоважно условие за тяхната устойчивост и просперитет. Интегрирането на нови подходи и методи за управление като „дизайн мисленето“, съобразени с потребностите на съвременния човешки фактор в България (млади служители, нови потребители и партньори) провокира настоящото изследване и създаването на модел на въздействието на дизайн мисленето върху стопанските резултати, в който ангажираността на посочените заинтересовани страни и мениджърите се оказва решаващ фактор, влияещ върху степента на интегриране на бизнес дизайн иновации в компаниите като цяло. На базата на детайлизиран преглед на литературата по темата са систематизирани дефиниции на понятието „дизайн мислене“ от гледна точка на практическото му приложение във фирменото управление. Проучени са успешни практики на използването на метода, като на тяхна основа са изведени шест подходящи инструмента за решаване на различни бизнес ситуации и подпомагане на дейността на мениджърите. Разработеният модел е апробиран, направена е проверка на формулираните хипотези чрез корелационен анализ. Обобщени са изводи от апробацията на модела, полезни за стопанската практика.

 The paper uses a methodological approach based on W. S. Jevons and A. L. Chizhevsky. The years of solar cycles were numbered according to the order established in solar astrophysics, grouped and compared with the arithmetic mean values of the effective US federal funds rates and the geomagnetic index Ap. The Fed rate is minimal either in the year of the geomagnetic index Ap extremum (this is the first year of the solar cycle) or in the year following it (these are the seventh and twelfth years of the solar cycle) as a reaction to the Ap index extremum. The forecast value of the effective federal funds rate for 2025 is 3.92%, and for 2026 it is 2.81%.

The modern state provides public goods, redistributes income and wealth, and ensures macroeconomic stability. It incurs expenses for this purpose which are financed (mainly) through taxation. In this sense, the scale and structure of public expenditures are key indicators of the state's participation in the economic life of its society. This article is devoted to the dynamics of public expenditure in Bulgaria over the last ten years (2014–2023): its total amount, current and capital expenditures, and expenditure by function.

The purpose of this paper is to construct a macroeconomic model of capital accumulation of a two-sector economy, building upon the Marxian model of expanded reproduction with which the factors of economic crises can be derived. Its methodology involved the simple generalization and formalization of the relations between the two economic sectors laid out by Marx in Capital, Vol. 2. On top of that, a time variable was added to make the system dynamic and so that it would evolve over time. The model has succeeded in covering some of the gaps in both Goodwin’s and Foley’s models by accounting for various parameters which Foley and Goodwin assumed to be constant. After the model was developed mathematically, a sensitivity analysis was run on it in which technical changes, wage fluctuations and other variables were introduced. Not only was the model found to be consistent with Marxist theory, but four causes of crises were also found following a sensitivity analysis. The model has its limitations, which are discussed in the conclusion, yet it can certainly be built upon in the future.

Governments around the world turned to public-private partnerships (PPPs) to design, finance, build and operate infrastructure projects in the 1980s and particularly the 1990s. This increased cooperation between the public and private sectors for the development and operation of infrastructure in a wide range of economic activities was provoked primarily by the limitations of public funds to cover investment needs but also by efforts to increase the quality and efficiency of public services. During the global financial crisis of 2008–2010, interest in PPP models for delivering public services significantly decreased worldwide. Still, there has been sustained attention towards this form of cooperation for the implementation of projects benefitting society on the part of international institutions. Public–private partnership as a management tool entails a paradigm shift from paying for public services to focusing on delivering better services. The present study examines and analyses the essence of PPP. The need for PPP in infrastructure sectors is justified, while its characteristics and main models are also examined. The mechanism of its implementation is described, and the role of the various stakeholders is discussed. Finally, the necessary business environment conditions are formulated, and conclusions regarding the successful implementation of PPPs are drawn.

При присъединяването на България към ЕС, предвид свързаната с членството либерализация на търговията в рамките на Общността и спрямо трети страни, конкурентоспособността беше определена като основно предизвикателство пред страната ни. В тази връзка от особен интерес е да се проследи дали членството на България в ЕС е довело до по-висока конкурентоспособност? Целта на изследването е да се представи в абсолютен и относителен аспект (спрямо останалите държави членки на ЕС, и страните в процес на присъединяване) състоянието и изменението на конкурентоспособността на макроравнище на нашата страна след присъединяването към ЕС. Това е постигнато чрез изследване на състоянието и изменението на макроикономическата конкурентоспособност в абсолютно и относително изражение в най-мащабното сравнително изследване на конкурентоспособността, в което страната периодично присъства през целия период на еврочленството, а именно Годишника на световната конкурентоспособност на Международния институт за развитие на управлението. Сред основните резултати на изследването се открояват изоставането в основните международни класации и незадоволителното представяне на страната ни по равнище на конкурентоспособност спрямо останалите държави членки на ЕС, и страните в процес на присъединяване. България не успява да се възползва от членството в ЕС и конкурентоспособността остава основно предизвикателство пред развитието на българската икономика.

Compliance rules existed even before the earliest modern financial and banking regulations. This paper aims to compare compliance systems in terms of the principles of Islamic finance with those of conventional finance and to determine whether they can exist “under one roof”. It focuses on the importance of Shari’ah compliance in Islamic corporate governance and the main body for its assurance – the Shari’ah Supervisory board, which takes various shapes in different legal and regulatory systems. Using the content analysis method, Shari’ah compliance among European Islamic banks (or Islamic windows) was investigated and on this basis the conclusion was drawn that, with the help of internal and external efforts, an effective framework for Shari’ah compliance can be ensured even in traditional financial institutions. Such a framework is needed mostly for the clarification of Shari’ah rules and norms in societies with a vested interest in Islamic financial markets and products.

В представеното изследване е разгледано състоянието на рамката за управление на риска за спазване на акцизните задължения в контекста на българските митници, които са отговорни за администрирането му, и възможностите за нейното подобрение в съответствие с добрите практики на българската и на европейските данъчни и/или митнически администрации. Очертана е същността на акцизния риск, породен от неспазване на законодателството от данъкоплатците, и неговото управление. Представени са и резултатите от анкетно проучване, проведено през декември 2024 и януари 2025 г. сред общо 238 експерти в областта на финансовия контрол, работещи в Националната агенция за приходите и в Агенция „Митници“, както и като преподаватели в УНСС, СА „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна и в някои други университети, предимно от финансово-счетоводни звена. Резултатите от изследването показват, че рамката за управлението на риска за спазване на акцизните задължения притежава концептуални слабости в сравнение с добрите практики. Посочена е необходимостта от преосмисляне на някои базови компоненти, елементи и дейности от риск мениджмънта, като са формулирани препоръки за тяхното подобрение.