Ostrom’s polycentric model for the governance of social systems has been gaining popularity as an alternative approach to the low-carbon energy transition in recent years. This article considers its potential application to three issues in Bulgaria’s green energy transition: finding substitutes for coal-based electricity production in the Maritsa-East lignite complex, providing new employment opportunities for workers affected by the transition, and understanding the broader social impacts of moving away from the traditional hierarchic model in the energy sector. It is important to note that while polycentric organizing is intended to support low-carbon solutions, it could also serve the interests of coal energy actors, who may prioritize short-term gains over the long-term public interest. Overcoming inertia is a major challenge for adopting the polycentric principle as part of Bulgaria’s industrial policy, particularly in implementing decentralized low-carbon energy solutions.

As cornerstones of worldwide sustainable development, the circular economy and the circular carbon economy are profoundly interrelated. However, opinions differ on how to optimize the circular economy towards reducing carbon dioxide emissions. This article aims to investigate the different levels of readiness for the circular carbon economy within G20 member countries in the domain of economic efficiency. In that regard, a selection of circular carbon economy sub-indicators has been analysed. Through the use of secondary data, tendencies towards change in this variability were found. The degree of adoption of a circular carbon economy differs among the G20 economies. In terms of the various factors considered in the G20 member countries, the current analysis has determined that there continue to be substantial differences between the best performers and their enabling factors.

The development of information and communication technology (ICT) has significantly transformed the socio-economic structure of society, particularly in terms of income distribution. This study aims to analyse the impact of ICT development on income inequality across 34 provinces in Indonesia from 2012 to 2020, employing econometric methods based on panel data through a fixed effects model. Empirical findings reveal that ICT readiness and ICT skills tend to exacerbate income inequality, while ICT use and its quadratic form contribute to reducing it. These results suggest that although ICT infrastructure and skills are crucial, their uneven distribution and utilisation can widen income disparities. Consequently, this study highlights the importance of ensuring equitable access to ICT across Indonesia to mitigate economic inequality. The study's recommendations stress the pivotal role of the government in expanding ICT infrastructure, fostering a research and innovation climate conducive to digital transformation, and formulating policies that enhance ICT skills nationwide. These measures would improve digital literacy, upgrade workforce capabilities, and promote inclusive digital economic growth. Ultimately, comprehensive and equitable ICT development can play a critical role in reducing income inequality across Indonesia.

Земеделието е най-старият и традиционен отрасъл за България. То преминава през множество процеси, които формират и обясняват сегашното му състояние. В близкото минало силно влияние върху стопанствата и върху тяхното развитие оказва връщането на земята на собствениците. В България управлението на риска при производствените структури в селското стопанство е сравнително нова проблематика и има голям потенциал за развитие. Ето защо целта на изследването е да се оценят реалности, проблеми и възможности при управлението на риска в производствените структури на българското селско стопанство. Във връзка с това е направен PESTEL анализ, резултатите от който потвърждават хипотезата, че селското стопанство е високорисков сектор и някои рискове в него са динамични.

Цифровата трансформация променя дълбоко организациите, създавайки нови сравнителни предимства, но и налагайки нови подходи за управление и избор на стратегии. Голяма част от проучванията, засягащи цифровата трансформация на бизнеса, се фокусират върху възприемането на технологии, върху иновациите, създаването на стойност и динамичните способности на организациите. Малко изследван остава обаче въпросът за това кои са причините различните организации да подхождат по различен начин към цифровата трансформация. Във връзка с това тук са разгледани възможностите за извеждане на различни фактори, които имат влияние върху въвеждането на цифрови технологии. Установява се, че фактори като размер, интернационализация, разходи за научноизследователска и развойна дейност, преки чуждестранни инвестиции, оборот и разходи за възнаграждения имат очаквано въздействие върху внедряването на нови технологии в организацията и нейната цифрова трансформация – твърдение, подкрепено от организационните теории за ресурсно-базирания възглед, възгледа за организацията, основан на знанието, и рамката технология-организация-среда. Чрез примери от научната литература по темата е направено обобщение за това как изследването на взаимните отношения между тези фактори и цифровата трансформация на организацията може да допринесе за по-доброто разбиране на различните стратегии в тази област.

В днешно време земеделските производители се сблъскват с предизвикателствата на климатичните промени и с нарастващите разходи за производство, което изисква от тях да прилагат най-ефективните земеделски практики с цел постигане на устойчиво земеделие. Все повече от тях преосмислят традиционните методи за почвообработка и засилват вниманието и усилията си към въвеждането и разширяването на агроекологични практики. Интензивното земеделие води до негативни последици, което застрашава устойчивото развитие сектора. Затова е важно да се постави равен акцент върху повишаването на производителността на културите и върху използването на агроекологични практики. Изборът на подходяща практика, например безоранна система (no-till) или по-балансирания подход на лентовата обработка (strip-till), би оказал положително въздействие върху земеделието и върху околната среда. Целта на представеното изследване е да се проучи влиянието на агроекологичната практика, в частност – лентовата обработка на почвата, върху опазването на околната среда. Във връзка с това е направен преглед на литературата относно концепцията за технологията на лентовата обработка, анализирани са ефектите от нейното внедряване в селското стопанство и са оценени бъдещите перспективи на тази технология за опазване на околната среда.

The Schengen agreement further strengthens the implementation of the principles of free movement of goods, services and persons provided in the EU and beyond. This intergovernmental agreement offers a lot of challenges that need to be examined for building understanding of the complexity of consequences of a large magnitude. The aim of this study is to develop and apply a comprehensive methodology in order to evaluate the economic effects of a country`s accession to the Schengen area. The study explores different types of economic implications, including direct, potential, ecological and fiscal effects. Moreover, the universality of the methodology provides for its comprehensive and wide applicability under different context and scenarios of abolition of border control. The developed methodology has been applied in order to evaluate the economic impact on Bulgaria from the country`s accession to the Schengen area.

Седемнадесет години след присъединяването на България към Европейския съюз е подходящ период, за да се оценят промените, настъпили в гражданския сектор, както и да се изведат актуалните проблеми на развитието му. С това е свързана и целта на изследването ни. Освен аналитичната част са разработени стратегическа рамка и модел за подпомагане на развитието на гражданските организации. Основните изводи от аналитичната част са, че макар и да се отбелязват положителни промени, има изоставане в устойчивостта на третия сектор; териториалното разпределение на гражданските организации е силно неравномерно и липсва държавна политика за взаимодействие със сектора. Изведени са две стратегически алтернативи. Едната е за запазване на съществуващите тенденции и ситуиране в занимания с маловажни, текущи и перспективни проблеми, докато при другата алтернатива мисията на гражданския сектор е не само да подпомага решаването на важни текущи проблеми, но в по-голяма степен да се концентрира върху перспективни обществени проблеми.

Целта на изследването е да адаптира методологията на новата институционална икономика и да предложи холистичен подход за адекватно разбиране на агрохранителния гавърнанс и за оценка на неговото качество. Агрохранителният гавърнанс се определя като сложна система с пет основни компонента: (1) аграрни и свързани агенти; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите; (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения; (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на гавърнанс; (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие. За оценка на качеството на агрохранителния гавърнанс в изследването ни е обоснована многомерна йерархична система от принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добър гавърнанс. Първоначалната оценка на качеството на аграрния гавърнанс в България на базата на експертни и статистически данни показва, че то е на средно (европейско) ниво. По отношение на устойчивостта качеството е на добро равнище, докато по отношение на процесите, средствата и реда е на задоволително. Най-силните страни на аграрния гавърнанс са свързани със справедливостта и солидарността и с добре функциониращия публичен сектор, а най-слабите – с участието на заинтересованите страни и с ефективността на частния сектор.

The text proposes a study of Sylos-Labini’s interdisciplinary orientation and how this relates to the institutional approach. Sylos-Labini’s multi-disciplinary approach seems to stand between Old Institutional Economics and New Institutional Economics. He states that an interdisciplinary approach, in which economic theory is juxtaposed with history, sociology, anthropology, and empirical research, is realistic and does not entail any limitation on the production of scientific knowledge. Thus, Sylos-Labini seems to be more interested in the old institutionalist school and sociology than new institutional economics and the theory of firms and contracts. Therefore, this paper investigates whether Sylos-Labini’s multidisciplinary approach to economics can represent a possible bridge between Old Institutional Economics and New Institutional Economics.

Waste generation poses a significant challenge in today’s world, prompting ongoing efforts to find effective solutions. While different countries have made varying progress in addressing this issue, environmental protection and the enhancement of food product quality remain key drivers. Notably, the agricultural sector enjoys an advantage: a relatively small proportion of its waste is hazardous. In fact, most of the waste generated is both safe and recyclable. Proper management of processing procedures is crucial to unlock its potential for widespread utilization across diverse economic activities and in various forms. This study aims to track the trends and compare agricultural waste generation in Bulgaria with that of the other EU Member States. It spans the years 2016, 2018, and 2020, analysing waste data by type for each year. Using available Eurostat data, the authors have made their own calculations. The findings underscore the importance of addressing waste management promptly, emphasizing the need to limit and minimize waste generation within the European Union during the specified period.

The overall aim of this paper is to empirically evaluate the perception of SME managers or owners on business performance (BP) during the year 2023, compared to 2022. The research has determined the dependent variable – the evaluation of BP – while education (EDU), drafted business plan (DBP), experience in the field in which the business operates (EXP), managerial ability (YMS), new product development (NPD), and inadequate skill level of employment skills (ILES) are defined as independent variables. The sample during the realization of this research consists of 336 questionnaires. The data for the inquiry were collected between March and April 2023. Multinominal regression was applied as the econometric approach, and it was also used in some of the important tests for the model’s determination. The discoveries of this study reveal that education, experience in the field in which the business operates, and managerial skills have a statistically significant influence while other variables exhibit an insignificant influence on BP. With a view towards contribution and originality, our research differs essentially from earlier studies, both in the selection of variables and in the applied approach. Therefore, productive discussions will result between scholars, academics, and policy-making bodies.

Прецизното земеделие представлява иновативен подход, използващ технологии и научни методи, за подобряване на ефективността и на устойчи-востта на селскостопанските операции. Във връзка с това в изследването са анализирани различни технологични иновации, вкл. използването на сензори, GPS системи, дистанционно зониране и софтуерни решения, които помагат за оптимизиране на селскостопанските операции. Разгледани са и предизвика-телствата пред внедряването на прецизното земеделие, както и бъдещите въз-можности за развитие в този сектор. Обсъдени са потенциалните ползи за зе-меделските стопани, за селските общности и за околната среда от прилагането на такъв подход. Подчертана е важността на прецизното земеделие като инова-тивна стратегия за справяне с предизвикателствата пред селското стопанство и за постигане на устойчиво развитие в земеделието. Целта на изследването е да подпомогне земеделските производители, селскостопанските специалисти и решаващите лица в сектора да вземат информирани решения и да изградят стратегии за внедряване на прецизното земеделие в техните практики. Това ще допринесе за подобрение на ефективността и на устойчивостта на селското стопанство, ограничавайки използването на ресурси като вода, торове и пести-циди, за повишаване на производителността на земеделските култури и за на-маляване на неблагоприятните въздействия на селското стопанство върху околната среда.

Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономическата теория, с която поставя началото на т.нар. нова икономическа социология. Атаката му е насочена към формиращите се концепции на новата институционална икономика и към идеите на Оливър Уилямсън (1932–2020) – най-видния представител на модерното изследователско направление през този период. Изследването ни обобщава критиката на Грановетър и отговора на Уилямсън. В аргументацията си Уилямсън използва теорията на трансакционните разходи, докато Грановетър акцентира върху социалната „вграденост“ на индивидите. Дебатът повлиява икономическата наука като цяло, насочвайки изследователския интерес към институциите, вкл. към социалните мрежи. Двата подхода не прерастват в общ проект. Новата икономическа социология остава поддисциплина на социологията – концепцията за социалната вграденост не губи своята привлекателност, но е свързана със значителни емпирични предизвикателства. Новата институционална икономика от своя страна се превръща в неизменна част от общоприетия икономически дискурс.

The current study seeks to establish the preferences of Bulgarians through exploring how passenger transport in Bulgaria developed from 2012 to 2022. On a theoretical level, the characteristics of this sector are described, such as types of passenger transport vehicles. The research interest is aimed at tracking the dynamics behind all the options for passenger carriage forming the supply of the transport market in Bulgaria: by rail, bus, air, water, and urban electric transport. To achieve this objective, the parameters of activity in the passenger transport segment are used as the main measures – number of passengers, passenger-kilometres and average distance travelled. During the studied period, passenger transport in Bulgaria developed at variable rates and was influenced by environmental factors. The mode of transport most affected by the pandemic in 2020–2021 was by air. A decrease in the total number of passengers and overall performance for 2022 compared to 2012 can be observed. This decline is due to a decrease in bus and rail transport indicators. The study has established that Bulgarians prefer traveling by bus to other public transport alternatives. Although the absolute number of vehicles has decreased in this segment, it has the largest relative share according to the indicators of transported passengers and performed work as part of the total transport activity in the country.

In a practical respect, attention is focused on modern solutions related to information and communication technologies, as well as some opportunities to attract more public transport passengers. The author also draws attention to some EU initiatives in the field of air and maritime transport concerning Union-wide energy policy.

Разгледана е централната роля на управлението на взаимоотношенията с клиенти (CRM) в областта на международната бизнес стратегия. Чрез анализиране на различни дефиниции и модели на CRM е идентифицирано как CRM стратегиите се привеждат в съответствие с организационните цели в различни пазарни условия и културни пейзажи. Синтезирайки тези открития, целта на изследването е да предложи всеобхватен CRM подход, който повишава удовлетвореността на клиентите и организационната рентабилност, като същевременно се справя с предизвикателствата пред международните бизнес операции.

Статията има за цел да засвидетелства признание и уважение към един от водещите ни изследователи в областта на счетоводството, творили през последните 50 години – края на XX и началото на XXI век. Акцент е поставен върху основни научни приноси на проф. Трифонов. Изтъкнати са неговите творчески усилия – за синтез на теории; за преодоляване на едностранчивото разглеждане на въпросите; за непрекъснато търсене на нови методологични и философски основи на счетоводството; за бягство от баналните интерпретации; за непрестанни опити за издигане на счетоводството на по-високо теоретично равнище. Подчертан е и човешкият му „пример за научно достойнство“ (по думите на проф. д.ик.н. Михаил Динев).

Наскоро излезе нова книга на Янис Варуфакис „Технофеодализъм – какво уби капитализма“. Помните ли Варуфакис? В началото на 2015 г., в разгара на гръцката дългова криза, малко известният (по онова време) университетски преподавател е назначен за финансов министър и бързо се превръща в звезда. Той със сигурност не е първият, който се противопоставя на т.нар. Вашингтонски консенсус и на неолиберализма в икономиката, но е може би най-красноречивият и най-крайният в критиките си, подплатени с дълбоки познания за функционирането на съвременната пазарна икономика. Престоят му във властта е по-малко от половин година, но със сигурност ще се помни дълго. След него Гърция има вече своя шести министър на финансите, но съм сигурен, че дори и там малко хора знаят техните имена.

Позволих си това екстравагантно заглавие, тъй като все още съм под силното впечатление на една от предишните му книги – „Глобалният минотавър“ („The Global Minotaur“), в която Варуфакис разглежда икономическата история и кризи, фокусирайки се върху ролята на САЩ в световната икономика след Втората световна война. Авторът използва мита за Минотавъра като метафора, за да обясни сложната система на глобалните финансови потоци, подхранвали американската икономика и допринесли за натрупването на глобални икономически дисбаланси, които в крайна сметка довеждат до глобалната финансова криза от 2007 – 2009 г.