The Schengen agreement further strengthens the implementation of the principles of free movement of goods, services and persons provided in the EU and beyond. This intergovernmental agreement offers a lot of challenges that need to be examined for building understanding of the complexity of consequences of a large magnitude. The aim of this study is to develop and apply a comprehensive methodology in order to evaluate the economic effects of a country`s accession to the Schengen area. The study explores different types of economic implications, including direct, potential, ecological and fiscal effects. Moreover, the universality of the methodology provides for its comprehensive and wide applicability under different context and scenarios of abolition of border control. The developed methodology has been applied in order to evaluate the economic impact on Bulgaria from the country`s accession to the Schengen area.

Седемнадесет години след присъединяването на България към Европейския съюз е подходящ период, за да се оценят промените, настъпили в гражданския сектор, както и да се изведат актуалните проблеми на развитието му. С това е свързана и целта на изследването ни. Освен аналитичната част са разработени стратегическа рамка и модел за подпомагане на развитието на гражданските организации. Основните изводи от аналитичната част са, че макар и да се отбелязват положителни промени, има изоставане в устойчивостта на третия сектор; териториалното разпределение на гражданските организации е силно неравномерно и липсва държавна политика за взаимодействие със сектора. Изведени са две стратегически алтернативи. Едната е за запазване на съществуващите тенденции и ситуиране в занимания с маловажни, текущи и перспективни проблеми, докато при другата алтернатива мисията на гражданския сектор е не само да подпомага решаването на важни текущи проблеми, но в по-голяма степен да се концентрира върху перспективни обществени проблеми.

Целта на изследването е да адаптира методологията на новата институционална икономика и да предложи холистичен подход за адекватно разбиране на агрохранителния гавърнанс и за оценка на неговото качество. Агрохранителният гавърнанс се определя като сложна система с пет основни компонента: (1) аграрни и свързани агенти; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите; (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения; (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на гавърнанс; (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие. За оценка на качеството на агрохранителния гавърнанс в изследването ни е обоснована многомерна йерархична система от принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добър гавърнанс. Първоначалната оценка на качеството на аграрния гавърнанс в България на базата на експертни и статистически данни показва, че то е на средно (европейско) ниво. По отношение на устойчивостта качеството е на добро равнище, докато по отношение на процесите, средствата и реда е на задоволително. Най-силните страни на аграрния гавърнанс са свързани със справедливостта и солидарността и с добре функциониращия публичен сектор, а най-слабите – с участието на заинтересованите страни и с ефективността на частния сектор.

The text proposes a study of Sylos-Labini’s interdisciplinary orientation and how this relates to the institutional approach. Sylos-Labini’s multi-disciplinary approach seems to stand between Old Institutional Economics and New Institutional Economics. He states that an interdisciplinary approach, in which economic theory is juxtaposed with history, sociology, anthropology, and empirical research, is realistic and does not entail any limitation on the production of scientific knowledge. Thus, Sylos-Labini seems to be more interested in the old institutionalist school and sociology than new institutional economics and the theory of firms and contracts. Therefore, this paper investigates whether Sylos-Labini’s multidisciplinary approach to economics can represent a possible bridge between Old Institutional Economics and New Institutional Economics.

The overall aim of this paper is to empirically evaluate the perception of SME managers or owners on business performance (BP) during the year 2023, compared to 2022. The research has determined the dependent variable – the evaluation of BP – while education (EDU), drafted business plan (DBP), experience in the field in which the business operates (EXP), managerial ability (YMS), new product development (NPD), and inadequate skill level of employment skills (ILES) are defined as independent variables. The sample during the realization of this research consists of 336 questionnaires. The data for the inquiry were collected between March and April 2023. Multinominal regression was applied as the econometric approach, and it was also used in some of the important tests for the model’s determination. The discoveries of this study reveal that education, experience in the field in which the business operates, and managerial skills have a statistically significant influence while other variables exhibit an insignificant influence on BP. With a view towards contribution and originality, our research differs essentially from earlier studies, both in the selection of variables and in the applied approach. Therefore, productive discussions will result between scholars, academics, and policy-making bodies.

Прецизното земеделие представлява иновативен подход, използващ технологии и научни методи, за подобряване на ефективността и на устойчи-востта на селскостопанските операции. Във връзка с това в изследването са анализирани различни технологични иновации, вкл. използването на сензори, GPS системи, дистанционно зониране и софтуерни решения, които помагат за оптимизиране на селскостопанските операции. Разгледани са и предизвика-телствата пред внедряването на прецизното земеделие, както и бъдещите въз-можности за развитие в този сектор. Обсъдени са потенциалните ползи за зе-меделските стопани, за селските общности и за околната среда от прилагането на такъв подход. Подчертана е важността на прецизното земеделие като инова-тивна стратегия за справяне с предизвикателствата пред селското стопанство и за постигане на устойчиво развитие в земеделието. Целта на изследването е да подпомогне земеделските производители, селскостопанските специалисти и решаващите лица в сектора да вземат информирани решения и да изградят стратегии за внедряване на прецизното земеделие в техните практики. Това ще допринесе за подобрение на ефективността и на устойчивостта на селското стопанство, ограничавайки използването на ресурси като вода, торове и пести-циди, за повишаване на производителността на земеделските култури и за на-маляване на неблагоприятните въздействия на селското стопанство върху околната среда.

Преди близо 50 години социологът Марк Грановетър отправя своята фундаментална критика към икономическата теория, с която поставя началото на т.нар. нова икономическа социология. Атаката му е насочена към формиращите се концепции на новата институционална икономика и към идеите на Оливър Уилямсън (1932–2020) – най-видния представител на модерното изследователско направление през този период. Изследването ни обобщава критиката на Грановетър и отговора на Уилямсън. В аргументацията си Уилямсън използва теорията на трансакционните разходи, докато Грановетър акцентира върху социалната „вграденост“ на индивидите. Дебатът повлиява икономическата наука като цяло, насочвайки изследователския интерес към институциите, вкл. към социалните мрежи. Двата подхода не прерастват в общ проект. Новата икономическа социология остава поддисциплина на социологията – концепцията за социалната вграденост не губи своята привлекателност, но е свързана със значителни емпирични предизвикателства. Новата институционална икономика от своя страна се превръща в неизменна част от общоприетия икономически дискурс.

The current study seeks to establish the preferences of Bulgarians through exploring how passenger transport in Bulgaria developed from 2012 to 2022. On a theoretical level, the characteristics of this sector are described, such as types of passenger transport vehicles. The research interest is aimed at tracking the dynamics behind all the options for passenger carriage forming the supply of the transport market in Bulgaria: by rail, bus, air, water, and urban electric transport. To achieve this objective, the parameters of activity in the passenger transport segment are used as the main measures – number of passengers, passenger-kilometres and average distance travelled. During the studied period, passenger transport in Bulgaria developed at variable rates and was influenced by environmental factors. The mode of transport most affected by the pandemic in 2020–2021 was by air. A decrease in the total number of passengers and overall performance for 2022 compared to 2012 can be observed. This decline is due to a decrease in bus and rail transport indicators. The study has established that Bulgarians prefer traveling by bus to other public transport alternatives. Although the absolute number of vehicles has decreased in this segment, it has the largest relative share according to the indicators of transported passengers and performed work as part of the total transport activity in the country.

In a practical respect, attention is focused on modern solutions related to information and communication technologies, as well as some opportunities to attract more public transport passengers. The author also draws attention to some EU initiatives in the field of air and maritime transport concerning Union-wide energy policy.

Разгледана е централната роля на управлението на взаимоотношенията с клиенти (CRM) в областта на международната бизнес стратегия. Чрез анализиране на различни дефиниции и модели на CRM е идентифицирано как CRM стратегиите се привеждат в съответствие с организационните цели в различни пазарни условия и културни пейзажи. Синтезирайки тези открития, целта на изследването е да предложи всеобхватен CRM подход, който повишава удовлетвореността на клиентите и организационната рентабилност, като същевременно се справя с предизвикателствата пред международните бизнес операции.

Статията има за цел да засвидетелства признание и уважение към един от водещите ни изследователи в областта на счетоводството, творили през последните 50 години – края на XX и началото на XXI век. Акцент е поставен върху основни научни приноси на проф. Трифонов. Изтъкнати са неговите творчески усилия – за синтез на теории; за преодоляване на едностранчивото разглеждане на въпросите; за непрекъснато търсене на нови методологични и философски основи на счетоводството; за бягство от баналните интерпретации; за непрестанни опити за издигане на счетоводството на по-високо теоретично равнище. Подчертан е и човешкият му „пример за научно достойнство“ (по думите на проф. д.ик.н. Михаил Динев).

Наскоро излезе нова книга на Янис Варуфакис „Технофеодализъм – какво уби капитализма“. Помните ли Варуфакис? В началото на 2015 г., в разгара на гръцката дългова криза, малко известният (по онова време) университетски преподавател е назначен за финансов министър и бързо се превръща в звезда. Той със сигурност не е първият, който се противопоставя на т.нар. Вашингтонски консенсус и на неолиберализма в икономиката, но е може би най-красноречивият и най-крайният в критиките си, подплатени с дълбоки познания за функционирането на съвременната пазарна икономика. Престоят му във властта е по-малко от половин година, но със сигурност ще се помни дълго. След него Гърция има вече своя шести министър на финансите, но съм сигурен, че дори и там малко хора знаят техните имена.

Позволих си това екстравагантно заглавие, тъй като все още съм под силното впечатление на една от предишните му книги – „Глобалният минотавър“ („The Global Minotaur“), в която Варуфакис разглежда икономическата история и кризи, фокусирайки се върху ролята на САЩ в световната икономика след Втората световна война. Авторът използва мита за Минотавъра като метафора, за да обясни сложната система на глобалните финансови потоци, подхранвали американската икономика и допринесли за натрупването на глобални икономически дисбаланси, които в крайна сметка довеждат до глобалната финансова криза от 2007 – 2009 г.