Abstract: In the thirty years since the end of real socialism, Bulgaria has gone from having a rather radically ‘different’ tax system to adopting flat-rate taxation with marginal tax rates falling from figures as high as 40% to 10% for both the corporate and personal income tax. Crucially, the econometric forecasting models in use at the Bulgarian Ministry of Finance hinted at an increase in tax revenue compatible with the so-called ‘Laffer curve’. Similarly, many economists held the view that revenues should increase. However, reality fell short of those expectations based on forecasting models and rooted in mainstream economic theory. Thus, this paper asks whether there are better-performing forecasting models for personal and corporate income tax revenues in Bulgaria that are readily implementable and overperform the ones currently in use. After articulating a constructive critique of the current forecasting models, the paper offers readily implementable, transparent alternatives and proves their superiority.

Abstract: The COVID-19 pandemic has impacted economies worldwide, and it has been reflected in their stock markets, as well. The effect was evident in the Indian stock markets, yet the nature and level of this impact are not very clear. This paper examines the short- and long-term spillover in the volatility between coronavirus cases on the broader market index, Nifty 50, and the indices of selected sectors: information technology, healthcare, and pharmaceuticals. Data for the period from January 2020 to July 2022 has been analyzed. The Dynamic Conditional Correlation GARCH model was used for analyzing the volatility spillover of coronavirus cases on Nifty 50, Nifty IT, Nifty Healthcare, and Nifty Pharma. The results show that there has been a significant long-term volatility spillover of infections on the broader market index, Nifty 50. However, there is no long-term persistence of COVID-19 on the sectoral indices. Only Pharma and Healthcare have exhibited significant short-term persistence. All the indices were negatively correlated with case numbers. Even though the sectoral indices did not exhibit significant long-term volatility spillover, they were positively correlated with the broader market index, Nifty 50, which in turn showed the significant long-term persistence of COVID-19. The results of the study are useful to policymakers and investors to understand the level of market impact due to the pandemic.

Резюме: Едуард П. Лейзиър (1948-2020) – един от най-влиятелните съвременни икономисти в областта на приложната икономика на труда, е основоположник на икономиката на персонала, в която икономическият подход се прилага към човешките ресурси. В своите трудове той свързва традиционната икономика на труда с емпиричния анализ на поведението в организациите (предимно частните фирми) и трудовите пазари. Използвайки подход, който е в духа на Чикагската икономическа школа, Лейзиър революционизира представата за човешките ресурси и интегрира тази област на управлението в икономическия анализ. Извън своята научна кариера той е и влиятелен политически съветник. В статията е предложен кратък преглед на някои от основополагащите приноси на Лейзиър в икономическата теория, включващи задължителното пенсиониране, теорията на турнирите, структурата на стимулите и компенсационните схеми.

Резюме: Земеделието играе важна роля за продоволствената сигурност на всяка държава. Неговото модернизиране и осъвременяване чрез използването на технологични иновации са от съществено значение за превръщането му устойчив и конкурентоспособен сектор. Това обуславя и целта на изследването – да се изведат технологичните иновации в земеделието, които имат положително влияние върху продоволствената сигурност. В тази връзка е направен кратък преглед на литературата, засягаща технологичните иновации и продоволствената сигурност. Представени са и са анализирани резултатите от проведено през 2019 г. собствено анкетно проучване по темата. Използвани са данни от аграрните доклади на Министерството на земеделието и на Националния статистически институт за съответните години. Резултатите от изследването водят до извода, че прилагането на технологични иновации в земеделието повишава продоволствената му сигурност.

Abstract: The author’s primary goal is to present a number of features related to air transport – implemented by low-cost airlines and on the basis of an analysis of the current state of passenger air travel – and to outline some prospects for the development of aviation as a whole. To achieve such an objective, the advantages and deficiencies accompanying the transportation of passengers by low-cost airlines have been systematized. In accordance with these theoretical considerations, an analysis has been made of the current dimensions of this market segment’s development, based on the indicators that globally account for the market share of low-cost airlines in certain regions around the world, including Europe, as well as for the annual growth in demand for passenger air transport on a global level. On a national level, Sofia, Varna, and Burgas airports’ number of passenger movements have been monitored on a yearly basis, while the resort airports have monthly reports. In her conclusions, the author discovers a few prospects for development in air travel which are mainly associated with the symbiosis between transport alternatives and ecological transport solutions.

Основна цел на изследването е да представи общата динамика на Голямата депресия в България, причините и факторите, които дават специфичен вид на нейното проявление в страната, нейните фази и форми, както и последвалата структурна промяна и траектория на българското стопанство и общество. Направен е опит заедно с реконструирането на историческите факти да се очертаят историята на стопанската мисъл и дебатите, които ги съпътстват. Без да изпадаме в детерминизъм, можем да твърдим, че цялостната динамика на причините, фазите и последствията от Голямата депресия притежава вътрешна логика и причинно-следствена последователност.

Представено е предложение за индивидуална оценка на енергийната бедност чрез количествен модел за оценка на потребностите на домакинствата от енергия, базиран на разходноориентирания подход за измерване на енергийната бедност, който е доказано най-подходящият за националните специфики в България. Оценката съдържа демографски и технически компонент и е важна при определяне на нормализираните енергийни разходи на домакинствата като част от официалната линия на енергийната бедност заедно с доходите и цените за енергия. Като елемент от цялостния механизъм за борба с енергийната бедност регламентирането на линията на енергийна бедност е необходимо при приложението на финансови схеми за кредитиране на мерки за енергийна ефективност на сградите и на отоплителните системи на битовите потребители на енергия в нашата страна.

Джендър равенството в научните изследвания е сред основните ценности, критерии и принципи за изграждане на новото Европейско научноизследователско пространство. Несекващата загриженост на Европейския съюз за практическото реализиране на този принцип чрез осигуряване на равни възможности за жените и мъжете и чрез преодоляване на съществуващите дисбаланси и различия намира израз във въвеждане на ново изискване за представяне на утвърдените планове за джендър равенство в организациите, кандидатстващи с проекти по действащата за периода 2021-2027 г. Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Във връзка с това целта на изследването е да се проучи изпълнението на този критерий за участие в програмата от страна на академичните институции в България, да се оцени съответствието на предвидените области на въздействие на актуалното състояние на джендър различията в сферата на научните изследвания в страната ни, както и да се повиши информираността и чувствителността на академичните служители към този проблем с оглед на актуалните европейски разпоредби.

Европейският съюз има една от най-силните системи за защита на конкуренцията в света, които се прилагат и за компании извън Съюза, опериращи на единния пазар. Новите структурни предизвикателства пред политиката в областта на конкуренцията налагат да се преоцени нейната роля при трансформирането на европейската индустрия, както и за справянето с някои нови проблеми, произтичащи от спецификата на цифровата икономика и от пандемията от COVID-19. Във връзка с това в изследването е проследено значението на политиката в областта на конкуренцията на ЕС за ефективното функциониране на единния пазар. Представени са няколко казуса от практиката, въз основа на което са очертани структурните предизвикателства пред тази политика. Направен е и опит да бъдат обобщени новите предизвикателства, породени от пандемичната криза, от дигитализацията и от зеления преход, като са систематизирани новите мерки, свързани с тях.

Като част от икономическата трансформация в държавите от Централна и Източна Европа проблемите, засягащи международния банков бизнес, се превръщат в обект на все по-голямото внимание от страна на научната общност. Издадената неотдавна монография „Процесът на сливания и поглъщания в международния банков бизнес“ отразява дългогодишната работа на доц. Виржиния Иванова, свързана с проучването на съществени аспекти от функционирането на световната икономика, и по-конкретно на структурните и организационните промени в международния банков бизнес. В книгата тези процесите са анализирани в контекста на регламентите на ЕС и на международните договорености и регулации на банковата дейност.

This paper highlights the problems that neoclassical theory encounters in providing a comprehensive explanation of the process of economic change. Whereas institutionalism combined with conventionalism has the merit of conceptualising economic and social processes, showing that institutions are the result of social interaction and not just structures produced by rational and maximising individuals. The Economics of Convention provides a theory of rules that is close to institutional foundations. Thus, an institutionalist-conventionalist approach will explain the interaction between individuals and institutions, shaping goals and desires, in a process of economic change due to institutional change.

The nature of the impact of Foreign Direct Investment (FDI) on environmental pollution is unclear from the available literature and the present paper examines the short-run and long-run association of FDI with carbon emissions (CO2) in BRICS countries (Brazile, Russia, India, China and South Africa). The study estimates the panel data for the BRICS region from 1992 to 2018 with yearly frequency through panel cointegration test, panel vector error correction model and panel variance decomposition. The results, though have not found any long-run relation between FDI and CO2, they indicate that carbon emissions reduce in BRICS countries with increasing FDI in the short run and support the pollution halo hypothesis. This implies that the Multi-national Companies (MNCs) shift relatively cleaner industries and transfer greener technologies to BRICS. The results also indicate reverse causation running from CO2 to FDI in the short run. Furthermore, the Gross Domestic Product (GDP) of the BRICS region appears to be directly influenced by both FDI and CO2. Findings suggested that BRICS countries should furthermore liberalise FDI policies and parallelly tighten the environmental regulations alongside creating awareness and enhancing the capabilities of the country to absorb efficient and eco-friendly technologies. Policies should provide impetus to industries to shift energy-efficient technologies and less emitting equipment.

Джордж Стиглър е сред най-видните представители на второто поколение икономисти от Чикагската школа, допринесли значително за формирането на нейното идейно наследство. Научните му разработки вдъхновяват множество изследвания в областта на теорията на публичния избор, икономическата теория на правото и редица други теоретични направления. Стиглър лансира идеята за всеобхватна теория на цените, простираща се отвъд пределите на икономическата наука, и до края на живота си работи за превръщането ѝ в универсален модел за анализ на човешкото поведение. Във връзка с това са представени в синтезиран вид някои от неговите най-значими приноси към съвременната икономика, съдържащи се преди всичко в трудовете му в областта на теорията на информацията и икономическата теория на регулацията.

Изследвани са условията за лидерско и екипно преуспяване. Целта е да се детайлизира и да се разшири теорията за преуспяващото лидерство на базата на български и международни изследвания в тази област. Анализирани са лидерски теории в подкрепа на преуспяващото лидерство, като са разгледани детайлно неговите пластове – индивидуален (коучинг, комуникация, лидерство, емоции и промяна), екипен (лидерството като динамичен феномен на груповата динамика, глобални междукултурни и виртуални екипи и въпросът за смисъла и мисията) и организационен („българската мечта“ и движението B Corporations). Представена е авторска матрица на преуспяването, обясняваща вътрешните условия за личностно лидерско преуспяване.

Свидетели сме на разгорещен дебат как да се оценява научната дейност на учените сред всички професионални общности. Дали статиите или книгите са по-ценни? Кое прави един текст научен? Дали само наличието на DOI номер е достатъчно за това?

Защо пределната полезност на една страница се променя толкова драстично на 20-та страница по БДС (1800 знака на страница), който никой не използва от години? А след стотната пределната полезност (за процедура по Закона за развитието на академичния състав – ЗРАС) на всяка следваща страница е нула (ако е самостоятелна книга)? Поразява ме липсата на публична оценка по същество на научната продукция на колегите, освен ако не става дума за процедура по ЗРАС.  

The purpose of this study is to examine the short-horizon stock behaviour following large monthly price changes of the large, liquid stocks in the Indian stock market. The event study methodology is used with two different methodologies and three abnormal return computational methods to improve the robustness and reliability of the results. This study evidences significant reversals following both large price declines and increases up to six months. Further, stronger initial shocks were followed by stronger reversals. The results are consistent with the ‘overreaction hypothesis’ in the Indian stock market. The results are robust to microstructure effects, extreme events, industry, period, methodology and market effects. The abnormal returns following large price declines might be economically significant with potential economic profits for traders.

Дигитализацията като етап от технологичните промени открива нов свят за човешкото общество и за икономическото развитие, в който традиционните разбирания за пазара на труда са подложени на съществени предизвикателства. Във връзка с това са представени разбиранията за същността на дигитализацията, за нейното проявление според възприетите индикатори за измерване и за мястото на България в тези процеси. Изследването е фокусирано върху дискусиите в икономическата литература по два съществени въпроса относно влиянието на дигитализацията върху пазара на труда: (1) какви количествени промени са възможни в търсенето на труд/работни места при замяната на човека от технологиите и (2) какви изменения настъпват в характера на труда, респ. в професиите и в уменията на заетите.

The present study analyses wage income inequality in Bulgaria during the period 2010-2019, using data from the National Revenue Agency (NRA) on the actual incurred income of taxpayers and survey data on wage income from the Household Budget Survey of the National Statistical Institute (NSI). Key indicators of income inequality are derived under both approaches, which are compared and evaluated through descriptive analysis. The NSI survey data permanently underestimates the level of income and inequality in its distribution, as evidenced by the Gini coefficient, the decile and percentile ratios, as well as other indicators based on them.

Инициативата „Един пояс, един път" (OBOR/BRI) е глобална програма за финансиране на транспортната (железопътна и автомагистрална) и енергийната инфраструктура, предимно в държавите от Централна Азия, под формата на парични заеми, отпуснати при неизгодни (пазарни) условия в сравнение с финансирането от страна на донори от Западна Европа (вкл. ЕС) или от банките за развитие. Представеното изследване е опит за обобщение на постиженията и проблемите при реализирането на тази инициатива, като акцентът е поставен върху възможностите и заплахите, произтичащи от нея. Целта е да се покажат евентуалните шансове за присъединяване на България към BRI на фона на сложната политическа и икономическа глобална среда, белязана от трудностите при справянето с пандемията от COVID-19 и със започналата война между Русия и Украйна. Основен интерес представлява включването на територията на страната ни в международните транспортни коридори, стартирани, но и с възможност да бъдат продължени в рамките на инициативата.

Емпиричното изследване има за цел да установи мотивите на неправителствените организации за иницииране и сключване на партньорства с бизнеса. Проучването е извършено с помощта на уеб-базиран въпросник, попълнен от 112 организации с нестопанска цел в България. Установява се, че основните мотиви на тези организации са свързани с възможностите за финансова подкрепа, дарения в натура и управление на по-големи проекти от обществено значение. Приложеният Wilcoxon signed ranks test потвърждава присъствието на статистически значима разлика между финансовата подкрепа и останалите мотиви. Същевременно партньорствата между двата сектора в България, поне от гледна точка на неправителствените организации, са все още в начален етап на своето развитие. Незначима е и тяхната подкрепа по отношение на стратегическите партньорства с бизнеса като устойчив подход към актуалните глобални предизвикателства.

Държавните предприятия отново стават обект на изследователски интерес. Заглъхнала по време и след вълната на приватизация, темата възкръсва във връзка с участието на България в Еврозоната. По този повод е разработена монографията на двамата учени от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките проф. Спартак Керемидчиев и д-р Мирослав Неделчев, които си поставят мащабна цел – да се установи състоянието и да се изведат най-важните проблеми на корпоративното управление на държавните предприятия, така че те да бъдат разрешавани с подходящи средства.

Справянето с бурното развитие и приложение на нови технологии и със съпътстващите ги икономически и обществени промени днес все по-настоятелно поставя въпроса за теоретичното им преосмисляне като основа за правилни управленски решения. Отговор на тази потребност е наскоро публикуваната и привляклата вниманието на международната икономическа колегия книга на проф. Мариана Мацукато „Целенасочената икономика“, посветена на проблема за преодоляването на кризата на капитализма чрез разрешаване на съвременните предизвикателства пред развитието. В нея авторът предлага теоретично преосмисляне както на новите реалности и на съпътстващите ги проблеми, така и на възможните нови практически решения, насочени към преодоляването на кризата на капитализма, разбирана като неспособност за справяне с новите проблеми чрез традиционните механизми на пазара.

Резюме: Анализирано е състоянието на икономиката и сформиралите се тенденции в резултат от Ковид пандемията. Очертани са потенциалните рискове (външни и вътрешни) за икономическото развитие и е направен анализ на перспективите в средно- и дългосрочен план. Констатирани са и са анализирани процесите на промени в банковата сфера, свързани с преразпределение на пазара на финансови услуги. По отношение на пазара на труда се заключава, че трудовите ресурси необратимо намаляват, вследствие на което качествените характеристики на работната сила придобиват основно значение за ефикасността на трудовата ѝ реализация. Като неблагоприятна тенденция е отчетен фактът, че гъвкавостта на предлагането на труд зависи в съществена степен от лицата във високите възрастови групи. Във връзка с разработването на Националния план за възстановяване и устойчивост се достига до извода, че България продължава да изостава в рамките на ЕС по отношение както на времето за подаване на Плана за възстановяване и устойчивост, така и на степента на покриване на отделните критерии и достъпа до финансови ресурси

Резюме: Изследвани са ключовите предпоставки, закономерности и процеси, свързани с проектирането и функционирането на високоефективни виртуални екипи. Прецизирани са индикаторите за екипна ефективност и са анализирани специфичните влияния на различни фактори върху непосредствените резултати – структура на виртуалния екип, социално-емоционална ангажираност и индивидуални характеристики на членовете на екипа, управление на изпълнението и виртуалната динамика на екипа. Фокусът е поставен върху основните предизвикателства за ефективността на виртуалните структури на организационно, екипно и индивидуално ниво. Изследвани са многостранните връзки в екипните структури през призмата на виртуалността и географската дисперсия. Целта е да се намери обща теоретична и методологична основа, която да идентифицира концептуалните измерения на екипната ефективност във виртуална среда.

Ключови думи: виртуален екип; индикатори за екипна ефективност; човешки и социален капитал; е-лидерство; виртуална динамика; социално-емоционална ангажираност; управление на изпълнението

Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанските агенти в индивидуалистични и колективистични култури. Предложено е кратко обобщение на дебата в литературата относно връзката между култура и икономическо развитие и е обоснована продуктивността за икономическия анализ на доброто познаване на особеностите на националните култури. Обзорът по необходимост включва свидетелства и аргументи за съществуването на механизми, през които дълбоките аспекти на културата влияят чрез формирането на вярванията и предпочитанията върху икономическите резултати – това е демонстрирано нагледно през ефектите на социалния капитал. Някои от привидните противоречия в представените хипотези могат да бъдат разрешени, като се вземе предвид обхватът на групата, спрямо която се простират колективната идентичност и възприеманите споделени отговорности. Така се достига до основния извод от анализа, че видът колективизъм, който възпрепятства икономическото развитие, обикновено се заключава в лоялност към прекалено малка група от хора.

Резюме: Анализирани са рискове пред независимостта на регулаторните органи като основополагащ елемент при либерализацията на енергийните пазари в Европейския съюз в светлината на теорията за „улавянето“ (the capture theory). Изследвани са въпроси, свързани с нормативните аспекти и с актуалната съдебна практика, определящи параметрите и гаранциите за независимост на регулаторните органи. Те са разгледани в контекста на сегашната криза с цените на електрическата енергия и националните мерки, предприети за справяне с тези предизвикателства, по отношение на регулирания сегмент. Отправени са препоръки за привеждането в съответствие с добрите практики и с актуалните изисквания, свързани с независимостта на националния регулаторен орган в областта на енергетиката.

Резюме: Обект на изследването е банковото жилищно и потребителско кредитиране. Целта е да се установят и да се оценят факторите, влияещи върху кредитирането на домакинствата. Във връзка с това е извършен критичен анализ на използваните иконометрични модели за оценка и идентифициране на факторите в областта на кредитирането на домакинствата. Времевият хоризонт на историческите данни на иконометричния анализ е периодът 2004-2020 г., обхващаш пълен икономически цикъл.

Излезе от печат новата книга на проф. Алла Кирова и проф. Ирена Зарева „Академичната сфера и бизнесът в България: състояние и възможности за разширяване на сътрудничеството “, която е логично продължение на предишните публикации на авторите. В съдържателно отношение монографията включва въведение, три глави, заклю чение, списък на използваната литература и резюме на английски език. Във въведението е формулирана целта на научното изследване: „оценка на състоянието на сътрудничеството между академичната сфера (висши училища и научноизследователски организации) и бизнеса (предприятия) в България, идентифициране на проблемни области и на тази база – на възможности за неговото подобряване“. Поставени са и задачите, посредством които е постигната тази цел. Ясно са дефинирани предметът и обектът и коректно са представени ограниченията на изследването.

Монографичният труд „Българската стопанска политика в управленски контекст 1920-2020” на проф. д-р Иван Цанов претендира да е първият по рода си в България. И според мен претенцията му е напълно основателна – начинът, по който се третира стопанската политика, пречупена изключително през призмата на управлението, наистина става факт като реално осъществен подход към темата точно с тази книга. Авторът е много плодовит – това е тринадесетата му монография от общо 83 научни публикации на четири езика, като трябва да се подчертае неговата последователност и в избора на теми, и в постоянната практическа връзка с дългата му и полезна преподавателска дейност. Освен всичко друго проф. Цанов е автор и на девет учебника, но въпреки впечатляващото му преподавателско „портфолио” той е в огромна степен изследовател и това е неговата стихия.

Резюме: Предложена е обобщена характеристика на методологията на неокласическия икономикс, на нейните компоненти и на застъпваните в тях виждания. Като основни компоненти на методологията са идентифицирани: априоризъм; дедуктивизъм, априорен дедуктивизъм; аксиоматика /постулиране; аксиоматико-дедуктивно изграждане на теорията; математическа формализация; представата за вярна теория, към която се придържа неокласиката; инструменталност; проверка на теорията чрез прогнозите ѝ; атомизъм, редукционизъм и методологически индивидуализъм; игнориране на обществената и на природната среда. Направени са изводите, че: (1) водещо влияние върху развитието на неокласическия икономикс има априорният и в частност аксиоматичният дедуктивизъм (а не методологическият индивидуализъм, както обикновено се смята); (2) първопричините за развитието на неокласиката през втората половина на ХХ век и досега като инструментална, а не като обясняваща теория, както и за разминаването ѝ с реалността, са именно в методологията. Поставен е въпросът какъв тип теория – инструментална или обясняваща, би трябвало да се преподава в университетите и да доминира в експертното, макроуправленското и в публичното пространство

Резюме: Целта на изследването е да представи първите стъпки на кредитора от последна инстанция в България през годините на Великата депресия и свързаните с нея банкови кризи. Във връзка с това последователно са изложени различните институционални форми на кредитора от последна инстанция в България. Разгледана е ролята на Българската народна банка като кредитор от последна инстанция при системна криза за спасяването на Кредитна банка през 1931 г., както и теоретичните дискусии сред българските икономисти относно кредитора от последна инстанция.

La Covid est apparue en Novembre 2019 en Chine et déclarée « pandémie » en Mars 2020 par l’Organisation Mondiale de la Santé, ayant surpris le monde entier : tous les pays sont touchés, aéroportée en grande vitesse, mutante et se jouant des mesures à son encontre, insensible aux nationalités, les plus riches sont de loin plus atteints que les pauvres, et des victimes par millions. Elle a obligé la vie à se retirer de ses espaces habituels de déploiement, à l’exception des lieux où sévit la comptabilité macabre des disparus.

 Dans un contexte d’épouvante aussi désarticulé, et si l’on convient avec Robbins (1932, р. 15) que « Economics is the science which studies human behaviour as a relationship between ends and scarce means which have alternative uses », il peut être utile de s’interroger sur la force des lois, des règles et autres théorèmes énoncés par une telle science face à une pandémie dont l’indice de gravité qui atteint le maximum de 5 n’a d’égal que celui de la grippe espagnole de 1918-1921. Pour ce faire, nous utilisons une méthodologie analytique en ce sens qu’en reprenant brièvement les idées des six derniers des douze penseurs séminaux identifiés par Yueh (2019) (Joseph Schumpeter, Friedrich Hayek, Joan Robinson, Milton Friedman, Douglas North et Robert Solow), nous tentons de discuter de la résistance de leurs idées (ou de la permanence de la pertinence de leurs résultats) à l’aune de la pandémie. Le résultat indique que toutes les idées ne sont pas immuables.

Резюме: Актуалността на темата за кръговата икономика е продиктувана от необходимостта да се намери решение на съвременните екологични, икономически и социални проблеми. Основната цел на изследването е да проследи развитието на концепцията за кръгова икономика и да изведе съвременно определение за понятието. Във връзка с това са анализирани, обобщени и оценени основните индикатори за измерване на успеваемостта на кръговите дейности на фирмено ниво. Направен е преглед на литературата по темата за еволюцията на концепцията за кръгова икономика, на базата на който са изведени дефиниции и основни характеристики на понятието „кръгова икономика“. Представени са практически приложимите инструменти за измерване на успеваемостта на прехода към кръгова икономика на ниво фирма. В заключение са формулирани някои общи препоръки относно бъдещото развитие на политиките в областта на кръговата икономика и измерването на резултатите.

Резюме: Приложението на съвременни алгоритми за ценообразуване става все по-разпространена практика в реалната икономика. От една страна, това е свързано с подобрения в ефективността на фирмите, но от друга, може да предизвика рискове за конкуренцията на пазарите и по този начин да има нежелани последствия за потребителите. Изследването проследява актуалната интердисциплинарна дискусия относно възможността ценообразуващите алгоритми да доведат до съгласувано поведение. Тази възможност изглежда не само теоретично постижима, но и практически все по-лесно осъществима. Същевременно инструментите на политиката са ограничени и изправят органите за защита на конкуренцията пред нови предизвикателства.

През последните няколко десетилетия сме свидетели на динамични демограф- ски промени в целия свят, в Европейския съюз (ЕС) и в частност в България. Те са свързани с намаляване на броя на населението (депопулация) и с остарява- нето му (измерено най-често чрез дела на населението на 65 и повече години в общия му брой), а също и с миграцията. Още през 80-те години на миналия век темпът на естествен прираст на населението в България започва да спада, но за първи път през 1990 г. е регистриран отрицателен темп на естествен растеж (-0.4‰), като през следващите десетилетия той е доста нисък – около -5‰. Днес България е сред страните в ЕС, в които тези процеси протичат най- динамично и дори драматично. В резултат от двата фактора (естествен прираст и миграция) броят на населението у нас намалява от близо 9 млн. през 1988 г. на около 6,5 млн. през 2021 г.