Резюме

В статията са представени резултати, свързани с вземането на колективни решения, когато индивидуалните и колективните предпочитания са размити или интуиционистки размити. Тези резултати са свързани с анализ на либералния парадокс на А. Сен (1970) и с изискването за недискриминиране, въведено от Й. Ксу (2000). Използването на размити предпочитания позволява да бъдат доказани теореми за възможност, както и да се обогати значението на добре известни понятия в теорията на колективните решения.