Резюме

Определянето на променливостта на възвръщаемостта от даден финансов актив на базата на исторически данни за цените обикновено се извършва чрез ценовите съотношения от стойности, реализирани за два съседни периода. Този подход не отразява цялостно колебанията на финансовите пазари, тъй като при тях се наблюдават сравнително близки стойности при два съседни периода. Това пречи на по-пълното обхващане на променли- востта в иконометричните модели, отнасяни към времеви редове от данни и търсещи взаимосвързаност между отделните стойности на тези редове (автокорелации). Такива са моделите GARCH, успяващи по-пълно да обхванат явления на финансовата търговия като автокорелации и клъстери на променливостта. Прилагането на подхода на обхвата, базиран на разликата между най-високата и най-ниската реализирана цена през даден търговски ден, при използването на тези модели води до пълно (точно) отразяване на реалната динамика на променливостта на дневната въз- връщаемост. Разгледани са различни подходи при неговото отразяване в моделите GARCH - от динамика на средната му стойност до използването му като изразител на динамиката на условната променливост на възвръщае- мостта. По този начин използването на обхвата може да се разглежда като естествено развитие на GARCH моделите, водещо до подобряване на тяхната обясняваща и прогнозна стойност в процеса на иконометричното моделиране на променливостта.