Резюме

Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ, историк и икономист, който само в рамките на девет есета, част от неговите „Политически беседи” (публикувани за първи път през 1752 г. и след това преработвани и претърпели множество редакции и издания до неговата смърт) прави важна критика на т. нар. меркантилистични идеи относно парите, цените, международната търговия, данъците и заетостта. През същата 1752 г., която някои смятат за ранна зора на икономическата наука, Адам Смит е студент в Оксфорд и е порицан от преподавателя си, че чете тези току-що публикувани есета. Това не пречи на този друг шотландец да се превърне през 1776 г. след публикацията на „Богатството на народите” в основен просветител в това направление на човешкото познание. Какви са някои от основните приноси на Хюм според съвременните виждания? Първо, анализът му за механизма как цените се влияят от монетарните парични потоци опровергава до голяма степен мисленето на меркантилистите, че държавата трябва да се стреми винаги към положителен търговски баланс. Второ, положителното отношение на Хюм към манифактурното производство и занаяти излага на показ ограничените виждания на физиократите. Трето, при обсъждането на данъците той поставя началото на разглеждането от икономистите на проблемите, свързани с личния и корпоративния доход, които са резултат от данъчно и митническо облагане. И ако с многотомната си „История на Англия”, публикувана през периода 1754-1761 г., Хюм се е радвал на известен успех сред читателите през 18 век и е спечелил финансова независимост, то в днешно време пo популярни сякаш стават философските и икономическите му идеи.