Резюме

Статията е посветена на един аспект на прехода, който се подценява в икономическите изследвания. В противовес на пазарната ортодоксалност, в разработката се твърди, че пазарните системи не биха били достатъчни да предизвикат полуавтоматичен устойчив растеж в страните в преход. Изследвани са системи, функциониращи в мрежи, и е аргументирано, че основният неуспех в тези страни (и не само в тях) е не толкова “неуспех на пазара”, или на правителството, колкото на проникващия “неуспех на мрежите”. Това е следствие от обстоятелството, че необходимите мрежи или липсват, или са несъвместими с тези, с които си взаимодействат. Като географски мрежи през социалистическия период страните в преход бяха доминирани от националните мрежи (фактически йерархии). Сега глобалните мрежи доминират над вътрешния иновационен процес, който игнорира националните структури. Обосновано е, че това може да донесе краткосрочни изгоди, но дългосрочната устойчивост на растежа изисква иновационният процес отново да се свърже с националните системи, които от своя страна трябва да се преориентират към потребностите на търсенето. Необходимо е политиката да формулира като свой главен приоритет именно процеса на взаимното съгласуване.