Статията представя проучване върху качеството на медицинските услуги, което е основен показател за ефективността на здравната система. Традиционната оценка е на базата на достъпността и на ефективността на предоставяните услуги, но съвременните подходи акцентират на реалното въздействие върху здравния статус на пациентите, измервано чрез здравните резултати – клинични (CROMs) и резултати, докладвани от пациентите (PROs). В изследването ни е анализиран именно този преход от процесно ориентирани към резултатно ориентирани модели, който е в основата на концепцията за здравеопазване, базирано на ползите за пациентите. Подходите, ориентирани към здравните резултати, представляват ключов елемент за подобряване на качеството на медицинските услуги. Здравеопазването, основано на ползите за пациентите, променя фокуса от количествени показатели към реалното въздействие върху здравето на пациента, като съчетава клинични резултати и икономическа ефективност. Чрез прилагане на стратегически измервания и стимули за подобряване на резултатите здравните системи могат да осигурят по-добра добавена полза за пациентите и устойчиво развитие в сектора. Във връзка с това изследването ни анализира измеренията на качеството на медицинските услуги и ползите за пациентите. Разгледана е концепцията за здравеопазване, основано на ползите, а също и основните принципи и методи за успешното му въвеждане на базата на примери от глобалната практика. Представени са както клиничните, така и икономическите резултати и ползи за пациентите при подобряване на качеството на предоставяните медицински услуги.

Алберт Хиршман (1915–2012) е известен с интердисциплинарния си подход икономист, чийто принос надхвърля традиционните рамки на икономическата теория и оказва съществено влияние върху останалите обществени науки. През 50-те години на 20 век той формулира теорията за небалансирания растеж, преосмисляйки господстващите възгледи за икономическото развитие. Вместо да залага на едновременно развитие във всички сектори, Хиршман подчертава, че стратегически насочени инвестиции към избрани сектори могат да предизвикат поредица от положителни икономически ефекти и да ускорят растежа. С помощта на друга своя концепция – „изход“ (exit) и „глас“ (voice), той обяснява поведението на индивидите при неудовлетвореност. Тези механизми според Хиршман допринасят за подобряване на качеството на предлаганите частни и обществени блага. Идеите на Хиршман намират широк отзвук и стават основа на плодотворни теоретични подходи в социалните науки.

Nobel Prize laureate in economics Friedrich von Hayek (1899–1992) was interested in the way rules are formed and how they are understood. This approach is referred to as the theory of spontaneous order. It sees the evolution of social rules as the product of numerous interactions, the consequences of which are often unintended. At the same time, it investigates the spontaneous emergence of conventions concerning the ownership and division of valuable resources. Such conventions concern non-legislative rules of conduct, construed as impersonal or anonymous norms that are based on unorganised, informal sanctions. There are contexts in which coordination occurs spontaneously, without the intervention of any legal structure. A degree of assonance can be seen between Hayek’s spontaneous order and the conventional approach.

Въпреки натрупаните доказателства, че националната култура влияе върху финансовите решения на домакинствата в Европейския съюз, количествените изследвания за нейното въздействие върху разпределението на активите между сигурни депозити и по-рискови инвестиции са сравнително ограничени. В представеното изследване е проверена хипотезата дали шестте културни измерения на Хофстеде допринасят за обясняването на това явление, като е анализиран техният ефект върху финансовото поведение на домакинствата в ЕС, измерено чрез дела на вложенията в депозити и инвестиционни фондове. Регресионният анализ валидира статистически постановката, че индивидуализмът е отрицателно свързан с относителния дял на депозитите, докато избягването на несигурността влияе положително върху този дял, което свидетелства за по-силна ориентация към сигурност. Същевременно мотивацията за постижения (мъжественост) и индивидуализмът са положително обвързани с вложенията в инвестиционни фондове, подсказвайки по-висока склонност към поемане на риск в индивидуалистичните и „мъжествени“ култури. Дистанцията на властта, дългосрочната ориентация и снизходителността не проявяват устойчиви ефекти. Получените резултати потвърждават значимостта на културните архетипи като фактори, определящи разпределението на активите на домакинствата, и подчертават необходимостта те да бъдат интегрирани в разработването на политики, основани на поведенческите финанси.

The article presents the results of a study on the relationship between minimum wage increases in  Bulgaria and the dynamics of the so-called "working poor". It is assumed that setting the minimum wage amount as a fixed percentage of the national average wage – and therefore imposing it centrally through administrative channels and with limited participation of social partners – weakens the potential of this policy tool to achieve a sustainable reduction of the in-work poverty rate. Applying a single-factor regression analysis of the association between the ratio of the minimum wage to the average wage in the country (Kaitz index) and the share of working poor, it was found that there is a statistically significant positive association between the two variables. In other words, the higher the Kaitz index, the higher the share of working poor. This finding is important for the debate on the procedure for determining and updating the minimum wage in the country. It also highlights the need for public authorities to make targeted efforts in promoting the development of scientific knowledge on the economic and social effects of the minimum wage in a national context.

The purpose of this paper is to trace the contemporary condition and mutual dependence of e-commerce and courier services, as well as perspectives for their development. Thus, it is necessary to examine the current state of e-commerce and courier companies faced with the challenge of working together to achieve high market shares and satisfy customer requirements, both in terms of products exchanged with sellers and services provided by couriers. Based on research carried out for the 2014–2024 period, we reach the conclusion that the trends for both e-commerce and courier services have been positive, with trade ahead in its development. The main prospects we associate with the future of courier services concern a reduction of human participation in delivery processes under the influence of technological developments in the form of robotics, artificial intelligence, big data and analytics, transport management systems, etc.

The present article addresses a problem which is an extremely important, relevant, and under-researched topic. As a whole, Europe lags behind China and other technologically advanced countries in the field of artificial intelligence (AI) and digitalization; Bulgaria is among the worst places in the EU in terms of digitalization of the economy. This research contributes to understanding the social and economic significance of digitization and AI in the EU after COVID-19. The emergence of artificial intelligence in the socio-economic landscape of EU member states, coupled with accelerated digitalization, heralds a new era in their development which is anticipated to enhance productivity, innovation, and efficiency. This article aims to study and analyse the theoretical foundations as well as empirical and legal developments concerning the socio-economic effects of Europe's "digital decade" and the applications of AI in a post-pandemic era. SWOT analysis was conducted to pinpoint the strengths, weaknesses, opportunities, and recommendations associated with the use of AI in EU countries. Conclusions and recommendations are provided for implementing suitable state interventions, transforming the pandemic's challenges into growth through new technologies, and helping to achieve a high standard of living in all EU nations.

В представеното проучване са разгледани предприемаческите нагласи, намерения и активности сред студентите в България на базата на данни от глобалното емпирично изследване GUESSS 2023. В проучването участват 1742 студенти от 31 университета в България. Анализът е фокусиран върху кариерните предпочитания на младите хора, факторите, влияещи върху тяхната предприемаческа мотивация, и значението на университетската среда. Резултатите показват, че 22% от студентите възнамеряват да започнат собствен бизнес веднага след дипломиране, като този дял нараства до 37% в петгодишна перспектива. Особено внимание е отделено на влиянието на предприемаческото образование, на институционалната подкрепа и на семейната предприемаческа култура. Представен е и сравнителен анализ на България спрямо глобалните и европейските тенденции, както и конкретни препоръки за насърчаване на студентското предприемачество.

Представеното изследване анализира икономическата и агроекологичната ефективност на устойчиви земеделски практики в контекста на индустриално зърнопроизводство в България в съответствие с целите на Европейската зелена сделка. Използвайки казусен подход, в рамките на две вегетационни кампании (2022–2024 г.) е оценено въздействието от прилагането на три иновативни практики: (1) стабилизирана урея с уреазни и нитрификационни инхибитори (NBPT и DCD), (2) покривни култури (фий, детелина, репичка) и (3) минимална почвообработка (no-till). Изследването е проведено в реални производствени условия в стопанство със стратегическа културна структура – пшеница, царевица и слънчоглед, прилагани върху 270 ха експериментална площ годишно. Методиката включва икономически (рентабилност, ROI, NR), агрономически (добив, протеин, нишесте, масленост) и екологични показатели (органично вещество, микробиална активност, NUE), като са използвани количествен анализ, статистическа обработка и триангулация на данни. Резултатите показват, че прилагането на инхибирана урея води до най-висока ефективност на азотното торене (до 64,4 кг/кг N) и рентабилност (до 217,1%), докато покривните култури и no-till подобряват почвеното плодородие и намаляват разходите. Изследваните практики демонстрират висока степен на адаптивност и икономическа приложимост в българските условия, с потенциал за трансформация на земеделските системи към устойчив модел с намалени емисии, оптимизирано използване на ресурси и подобрена почвена функция.

Необходимостта от обновяване на процесите на работа в съвременните български стопански организации нараства с всеки изминал ден и се превръща в жизненоважно условие за тяхната устойчивост и просперитет. Интегрирането на нови подходи и методи за управление като „дизайн мисленето“, съобразени с потребностите на съвременния човешки фактор в България (млади служители, нови потребители и партньори) провокира настоящото изследване и създаването на модел на въздействието на дизайн мисленето върху стопанските резултати, в който ангажираността на посочените заинтересовани страни и мениджърите се оказва решаващ фактор, влияещ върху степента на интегриране на бизнес дизайн иновации в компаниите като цяло. На базата на детайлизиран преглед на литературата по темата са систематизирани дефиниции на понятието „дизайн мислене“ от гледна точка на практическото му приложение във фирменото управление. Проучени са успешни практики на използването на метода, като на тяхна основа са изведени шест подходящи инструмента за решаване на различни бизнес ситуации и подпомагане на дейността на мениджърите. Разработеният модел е апробиран, направена е проверка на формулираните хипотези чрез корелационен анализ. Обобщени са изводи от апробацията на модела, полезни за стопанската практика.

 The paper uses a methodological approach based on W. S. Jevons and A. L. Chizhevsky. The years of solar cycles were numbered according to the order established in solar astrophysics, grouped and compared with the arithmetic mean values of the effective US federal funds rates and the geomagnetic index Ap. The Fed rate is minimal either in the year of the geomagnetic index Ap extremum (this is the first year of the solar cycle) or in the year following it (these are the seventh and twelfth years of the solar cycle) as a reaction to the Ap index extremum. The forecast value of the effective federal funds rate for 2025 is 3.92%, and for 2026 it is 2.81%.

Понятието „справедливо възнаграждение“ за артистите-изпълнители при използването на звукозаписи, съдържащи техни произведения, е залегнало още в Римската конвенция от 1961 г. за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации. С него се въвежда т.нар. право на възнаграждение вместо изключително право на изпълнителя да разрешава използването на неговото изпълнение в случаите на т.нар. последващо (вторично) използване на звукозаписа.

В представеното изследване преходът от „изключително право“ към „право на възнаграждение“ е разгледан в контекста на културното производство. Предложена е авторова категоризация на фазите в създаването и реализирането на творческите продукти, като е проследено мястото на правата на артистите-изпълнители в отделните етапи на този процес. В практиката постигането на справедливо възнаграждение е поставено на изпитание заради възможността то да се договори под формата на еднократно плащане. Във връзка с твърдението за по-слаба позиция на изпълнителите спрямо продуцентите в изследването е направен критичен анализ на обхвата на имуществените правомощия на артистите-изпълнители в българския Закон за авторското право и сродните му права. Заключението е, че Законът на практика осуетява ефективното събиране и разпределяне на справедливо възнаграждение за изпълнителите при публично изпълнение на звукозаписите и при използването им в програмите на радио- и телевизионните организации.

The modern state provides public goods, redistributes income and wealth, and ensures macroeconomic stability. It incurs expenses for this purpose which are financed (mainly) through taxation. In this sense, the scale and structure of public expenditures are key indicators of the state's participation in the economic life of its society. This article is devoted to the dynamics of public expenditure in Bulgaria over the last ten years (2014–2023): its total amount, current and capital expenditures, and expenditure by function.

The purpose of this paper is to construct a macroeconomic model of capital accumulation of a two-sector economy, building upon the Marxian model of expanded reproduction with which the factors of economic crises can be derived. Its methodology involved the simple generalization and formalization of the relations between the two economic sectors laid out by Marx in Capital, Vol. 2. On top of that, a time variable was added to make the system dynamic and so that it would evolve over time. The model has succeeded in covering some of the gaps in both Goodwin’s and Foley’s models by accounting for various parameters which Foley and Goodwin assumed to be constant. After the model was developed mathematically, a sensitivity analysis was run on it in which technical changes, wage fluctuations and other variables were introduced. Not only was the model found to be consistent with Marxist theory, but four causes of crises were also found following a sensitivity analysis. The model has its limitations, which are discussed in the conclusion, yet it can certainly be built upon in the future.

Governments around the world turned to public-private partnerships (PPPs) to design, finance, build and operate infrastructure projects in the 1980s and particularly the 1990s. This increased cooperation between the public and private sectors for the development and operation of infrastructure in a wide range of economic activities was provoked primarily by the limitations of public funds to cover investment needs but also by efforts to increase the quality and efficiency of public services. During the global financial crisis of 2008–2010, interest in PPP models for delivering public services significantly decreased worldwide. Still, there has been sustained attention towards this form of cooperation for the implementation of projects benefitting society on the part of international institutions. Public–private partnership as a management tool entails a paradigm shift from paying for public services to focusing on delivering better services. The present study examines and analyses the essence of PPP. The need for PPP in infrastructure sectors is justified, while its characteristics and main models are also examined. The mechanism of its implementation is described, and the role of the various stakeholders is discussed. Finally, the necessary business environment conditions are formulated, and conclusions regarding the successful implementation of PPPs are drawn.

При присъединяването на България към ЕС, предвид свързаната с членството либерализация на търговията в рамките на Общността и спрямо трети страни, конкурентоспособността беше определена като основно предизвикателство пред страната ни. В тази връзка от особен интерес е да се проследи дали членството на България в ЕС е довело до по-висока конкурентоспособност? Целта на изследването е да се представи в абсолютен и относителен аспект (спрямо останалите държави членки на ЕС, и страните в процес на присъединяване) състоянието и изменението на конкурентоспособността на макроравнище на нашата страна след присъединяването към ЕС. Това е постигнато чрез изследване на състоянието и изменението на макроикономическата конкурентоспособност в абсолютно и относително изражение в най-мащабното сравнително изследване на конкурентоспособността, в което страната периодично присъства през целия период на еврочленството, а именно Годишника на световната конкурентоспособност на Международния институт за развитие на управлението. Сред основните резултати на изследването се открояват изоставането в основните международни класации и незадоволителното представяне на страната ни по равнище на конкурентоспособност спрямо останалите държави членки на ЕС, и страните в процес на присъединяване. България не успява да се възползва от членството в ЕС и конкурентоспособността остава основно предизвикателство пред развитието на българската икономика.

Compliance rules existed even before the earliest modern financial and banking regulations. This paper aims to compare compliance systems in terms of the principles of Islamic finance with those of conventional finance and to determine whether they can exist “under one roof”. It focuses on the importance of Shari’ah compliance in Islamic corporate governance and the main body for its assurance – the Shari’ah Supervisory board, which takes various shapes in different legal and regulatory systems. Using the content analysis method, Shari’ah compliance among European Islamic banks (or Islamic windows) was investigated and on this basis the conclusion was drawn that, with the help of internal and external efforts, an effective framework for Shari’ah compliance can be ensured even in traditional financial institutions. Such a framework is needed mostly for the clarification of Shari’ah rules and norms in societies with a vested interest in Islamic financial markets and products.

В представеното изследване е разгледано състоянието на рамката за управление на риска за спазване на акцизните задължения в контекста на българските митници, които са отговорни за администрирането му, и възможностите за нейното подобрение в съответствие с добрите практики на българската и на европейските данъчни и/или митнически администрации. Очертана е същността на акцизния риск, породен от неспазване на законодателството от данъкоплатците, и неговото управление. Представени са и резултатите от анкетно проучване, проведено през декември 2024 и януари 2025 г. сред общо 238 експерти в областта на финансовия контрол, работещи в Националната агенция за приходите и в Агенция „Митници“, както и като преподаватели в УНСС, СА „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна и в някои други университети, предимно от финансово-счетоводни звена. Резултатите от изследването показват, че рамката за управлението на риска за спазване на акцизните задължения притежава концептуални слабости в сравнение с добрите практики. Посочена е необходимостта от преосмисляне на някои базови компоненти, елементи и дейности от риск мениджмънта, като са формулирани препоръки за тяхното подобрение.