Оригинална статия Други специални въпроси

КРЕАТИВНОСТ ЧРЕЗ ЛИЧНОСТНО И ЕКИПНО ПОВЕДЕНИЕ

Йоана Петрова - Стопанска академия "Димитър А. Ценов"
Получена: 10 юни 2022
Ревизирана:
Публикувана:
Сваляния: 0
Търси по JEL таг 0
Книжка 6/2016
JEL Z1 A13 Z00 Z13
DOI https://doi.org/10.56497/etj1661603

Резюме

Обособени са две групи фактори за креативност – основни и допълнителни. Изяснена е спецификата на креативността, като са формулирани нейните характеристики. Чрез схеми са представени структурните разграничения между креативността и творчеството. Анализирана е връзката „креативност - ценности”, като фокусът е насочен към четири групи ценности: интелектуални, нравствени, емоционални и естетически. Изследван е феноменът „екипна креативност“ и са посочени последователни стъпки за нейното постигане. Предложени са методи, с които се поддържа добро равнище на мотивация за споделяне на идеите от членовете в екипа.

Референции

Дауни, М. (2008). Эффективный коучинг. Технологии развития организации через обучение и развитие сотрудников в процессе работы. Москва: „Добрая книга“.

Десев, Л. (1999). Педагогическа психология. С.: „Аскони-издат“.

Каменов, К. (2007). Власт - поведение и себедоказване на мениджъра. - Диалог, N 4.

Каменов, К. (2009). Управленски процес и мениджърско поведение. Велико Търново: „Абагар“.

Каменов, К. (2011). Моделираща среда и човешки потенциал. - Диалог, N 3, с. 17-30.

Каменов, К. (2015). Системата. - Икономика 21, год. V, кн. 1.

Каменов, К. (2016). Групови решения – поведенчески анализ.- Икономическа мисъл, N 1.

Каменов, К., К. Хаджиев, Н. Маринова (2005). Управленският процес и екипната дейност. С.: НБУ.

Попова, Т. Г. (2008). О важности развития комбинаторно-логического мышления старшеклассников. - Известия, РГПУ, N 24 (55), Санкт Петербург.

Платонов, К. К., Г. Г. Голубев (1977). Психология. Москва: „Высшая школа”.

Рамчев, К. (2002). Психология на управлението (Печелившият мениджмънт). Варна: УИ на ВСУ „Черноризец Храбър”.

Уитмор, Дж. (2005). Коучинг высокой эффективности/Новый стиль менеджмента, Развитие людей, Высокая эффективность. Москва: МАК.

Хил, Н. (1996). Психология на успеха 2 (Ключовете за постигане на успех и личностна реализация). С: „Хомо футурус”.

Amabile, M. T. (2013). Componential theory of creativity. – In: Kessler, E. H. (ed.). To appear in Encyclopedia of Management Theory. Harvard Business School.

Bono, E. (1988) Six Thinking Hats. Barcelona, Spain: Granica Editions.

Bono, E. (1992). Serious Creativity/Using the Power of Lateral Thinking to Create New Ideas. New York: Harper Collins Publishers Inc.

Lozanov, G. (2005). Suggestopaedia – Desuggestive Teaching. Communicative Method on the Level of the Hidden Reserves of the Human Mind. Vienna, Austria: International Centre for Desuggestology.

Paulus, P. B., B. A. Nijstad (2003). Group creativity/Innovation Through Collaboration. Oxford University Press Inc.

Pirola-Merlo, A., L. Mann (2004). The relationship between individual creativity

and team creativity: aggregating across people and time. - Journal of Organizational Behavior. John Wiley & Sons Ltd.

Torrance, P. (1965). Scientific Views of Creativity and Factors Affecting Its Growth. - Creativity and Learning, Vol. 94, N 3.

Интернет източници:

http://www.adi.pt/docs/innoregio_creativity-en.pdf.

http://philosophy.tamu.edu/~sdaniel/682%20Readings/nadler%20ideas.pdf.

Изисквания за публикуване

Моля, запознайте се с изискванията, преди да продължите

Виж