Резюме

Анализирани са теоретичните постановки на идеята за конвергенцията в неокласическия модел на икономическия растеж. Според тази идея растежът на дохода на човек от населението има тенденция да се увеличава в обратна зависимост от първоначалното равнище на този доход. Заложено е на твърдението, че ако страните си приличат по структурни параметри, тези с по-ниско равнище на БВП биха осъщест- вявали по-бърз растеж от развитите. На практика обаче не се наблюдава конвергенция в стандарта на живот между развитите и слаборазвитите държави, което не отговаря на това теоретично предположение. Новите eндогенни теории на растежа предлагат възможни обяснения за наблюдаваната липса на конвергенция. Представено е емпирично изследване на базата на 42 страни в света (от които 30 развити и 12 слаборазвити) за периода 1900-2005 г. и отделни негови подпериоди. Отделено е внимание на конвергенцията между страните от Европейския съюз, вкл. България, в дългосрочна историческа ретроспектива.