Оригинална статия Математически и количествени методи

МОДИФИЦИРАНА ЕКОЛОГИЧНА КРИВА НА КУЗНЕЦ ЗА ОЦЕНКА НА УСТОЙЧИВОСТТА В СУБСАХАРСКА АФРИКА: АНАЛИЗ НА ПАНЕЛНИ ДАННИ

Урваши Бисун - Университет Мавриций
Получена: 07 юни 2022
Ревизирана:
Публикувана:
Сваляния: 0
Търси по JEL таг 1
Книжка 2/2018
JEL Q56 QO1 C23
DOI https://doi.org/10.56497/etj1863203

Резюме

Предложена е модифицирана екологична крива на Кузнец (ЕКС), като използваният обичайно индикатор за замърсяване е заместен с нивото на изчерпване и увреждане на природните ресурси за получаване на по-силно ориентиран към устойчивостта модел на EKC. Използвани са панелни данни за 30 държави от Субсахарска Африка за период от 35 години (1980-2014 г. ). Субсахарска Африка е избрана като обект на изследване, тъй като е богата на ресурси и в днешно време е един от най-привлекателните за преките чуждестранни инвестиции региони в света, особено такива, свър- зани с търсенето на природни ресурси, но в същото време се характеризира с ниско качество на институциите, бедност и неравенство на доходите (някои изследвания дори свързват този регион с т. нар. проклятие на ресурсите). Тествана е хипотезата на EKC за изчерпване на природните ресурси, като са включени няколко променливи, отнасящи се конкретно до региона на Субсахарска Африка. Една от основните констатации е, че в ЕКС не съществува връзка (т. е. обърната U-образна форма на кривата) между изчерпването на природните ресурси и равнището на икономическо развитие. С други думи, изчерпването на природните ресурси не намалява, след като е достигнато дадено ниво на доходите на човек от населението за страните, включени в извадката. Установява се също, че глобализацията, измерена чрез отвореността на икономиката, и индустриализацията водят до по-бързо изчерпване на природните ресурси и следователно оказват неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на околната среда за изследваните държави.

Референции

Archibugi, D. and A. Coco (2004). A new indicator of technological capabilities for developed and developing countries (ArCo). – World Development, 32(4), p. 629654.

Babu, S. S., S .K. Datta (2013). The relevance of environmental Kuznets curve (EKC) in a framework of broad-based environmental degradation and modified measure of growth – a pooled data analysis. – International Journal of Sustainable Development and World Ecology, 20, p. 309-316.

Baliamoune, M. (2012). Trade and Environmental Quality in African Countries: Do Institutions Matter? ICER-International Centre for Economic Research.

Barbier, E. B. (2010). Poverty, development, and environment. – Environment and Development Economics, 15(06), p. 635-660.

Barr, S. (2008). Environment and society: Sustainability. – In: Policy and the Citizen. Aldershot: Ashgate.

Bimonte, S. (2002). Information access, income distribution, and the Environmental Kuznets Curve. – Ecological Economics, 41(1), p. 145-156.

Cole, M. A. (2004). Trade, the pollution haven hypothesis and the environmental Kuznets curve: examining the linkages. – Ecological Economics, 48(1), p. 71-81.

Costantini, V. and S. Monni (2006). An Assessment of Sustainable Human Development from a Global Perspective. Italia: Dipartimento Di Economía Pubblica e Territoriale-Univesita di Pavia.

Costantini, V. and S. Monni (2008). Environment, human development and economic growth. – Ecological Economics, 64(4), p. 867-880.

Daly, H. E. (1993). The Perils of Free Trade. – Scientific American 269, (5), p. 50-55. Dasgupta, S., K. Hamilton, K. D. Pandey, and D. Wheeler (2006). Environment during  growth: accounting for governance and vulnerability. – World Development,

34(9), p.1597-1611.

Dasgupta, S., B. Laplante, H. Wang, and D. Wheeler (2002). Confronting the environmental Kuznets curve. – The Journal of Economic Perspectives, 16(1), p. 147-168.

Davies, G. R. (2013). Appraising weak and strong sustainability: searching for a middle ground. – Consilience: The Journal of Sustainable Development, 10(1), p. 111-124.

Dinda, S. (2004). Environmental Kuznets curve hypothesis: a survey. – Ecological economics, 49(4), p. 431-455.

Farhani, S., S. Mrizak, A. Chaibi and C. Rault (2014). The environmental Kuznets curve and sustainability: A panel data analysis. – Energy Policy, 71, p. 189-198.

Faria, A. and P. Mauro (2009). Institutions and the external capital structure of countries. – Journal of International Money and Finance, 28(3), p. 367-391.

Farzin, Y. H. and C. A. Bond (2006). Democracy and environmental quality. – Journal of Development Economics, 81(1), p. 213-235.

Frankel, J. A. and D. Romer (1999). Does trade cause growth? – American Economic Review, p. 379-399.

Gawande, K., R. P. Berrens, and A. K. Bohara (2001). A consumption-based theory of the environmental Kuznets curve. – Ecological economics, 37(1), p. 101-112.

Getzner, M. (1999). Weak and strong sustainability indicators and regional environmental resources. – Environmental management and health, 10(3), p. 170-177.

Greene, W. H. (2012). Econometric Analysis, 7th edition, Prentice Hall.

Grossman, G. and A. Krueger (1995). Economic environment and the economic growth. – Quarterly Journal of Economics, 110(2), p. 353-377.

Gürlük, S. (2009). Economic growth, industrial pollution and human development in the Mediterranean Region. – Ecological Economics, 68(8), p. 2327-2335.

Hettige, H., M. Mani, and D. Wheeler (2000). Industrial pollution in economic development: the environmental Kuznets curve revisited. – Journal of Development Economics 62(2), p. 445-476.

Hill, R. J. and E. Magnani (2002). An exploration of the conceptual and empirical basis of the environmental Kuznets curve. – Australian Economic Papers, 41(2), p. 239-254.

Holtz-Eakin, D. and T. M. Selden (1995). Stoking the fires? CO2 emissions and economic growth. – Journal of Public Economics, 57(1), p. 85-101.

Hueting, R. and L. Reijnders (1998). Sustainability is an objective concept. – Ecological Economics, 27(2), p. 139-148.

Jha, R. and K. B. Murthy (2003). An inverse global environmental Kuznets curve. Journal of Comparative Economics, 31(2), p. 352-368.

Kaufmann, D. and A. Kraay (2014). World Governance Indicators. World Bank.

Koop, G. and L. Tole (1999). Is there an environmental Kuznets curve for deforestation? – Journal of Development Economics, 58(1), p. 231-244.

Lagon, M. P. and A. C. Arend (eds.) (2014). Human dignity and the future of global institutions. Georgetown University Press.

Munasinghe, M. (1999). Is environmental degradation an inevitable consequence of economic growth: tunneling through the environmental Kuznets curve. – Ecological Economics, 29(1), p. 89-109.

Neumayer, E. and I. de Soysa (2005). Trade openness, foreign direct investment and child labor. – World Development, 33(1), p. 43-63.

Neumayer, E. (2003). Weak versus strong sustainability: exploring the limits of two opposing paradigms. Edward Elgar Publishing.

Neumayer, E. (2004). Does the “resource curse” hold for growth in genuine income as well? – World Development, 32(10), p. 1627-1640.

Neumayer, E. (2005). Indicators of sustainability. – In: The International Yearbook of Environmental and Resource Economics 2004/2005.

Osaghae, E. E. (1995). The Ogoni uprising: oil politics, minority agitation and the future of the Nigerian state. – African Affairs, 94(376), p. 325-344.

Panayotou, T. (1993). Empirical tests and policy analysis of environmental degradation at different stages of economic development (No. 292778). International Labour Organization.

Pearce, D. W. and G. D. Atkinson (1993). Capital theory and the measurement of sustainable development: an indicator of “weak” sustainability. – Ecological Economics, 8(2), p. 103-108.

Sala-i-Martin, X. and A. Subramanian (2003). Addressing the curse of natural resources: an illustration from Nigeria. NBER Working Paper (9804).

Shafik, N. (1994). Economic development and environmental quality: an econometric analysis. Oxford Economic Papers, p. 757-773.

Sobhee, S. K. (2004). The Environmental Kuznets Curve (EKC): A Logistic Curve? – Applied Economics Letters, 11, p. 449-452.

Stern, D. I. and M. S. Common (2002). Is there an environmental Kuznets curve for Sulfur? – Journal of Environmental Economics and Management, 41(2), p. 162-178.

Tisdell, C. (2001). Globalisation and sustainability: environmental Kuznets curve and the WTO. – Ecological Economics, 39(2), p. 185-196.

Torras, M. and J. K. Boyce (1998). Income, inequality, and pollution: a reassessment of the environmental Kuznets curve. – Ecological Economics, 25(2), p. 147-160.

Van Alstine, J. and E. Neumayer (2010). The environmental Kuznets curve. – In: Handbook on trade and the environment.

Wooldridge, J. M. (2006). Introductory econometrics: a modern approach. Mason, OH, Thomson/South-Western.

Wooldridge, J. M. (2009). Introductory Econometrics: A Modern Approach, 4th edition. Mason, OH: South-Western CENGAGE Learning.

IMF (2014). Regional Economic Outlook for Sub-Saharan Africa – Staying the Course. Accessed from https://www.imf.org

World Bank (2014). Sub-Saharan Africa dataset. Accessed from http://data.worldbank/ org/region/SSA

Изисквания за публикуване

Моля, запознайте се с изискванията, преди да продължите

Виж