Резюме

Дискутирани са принципните основи на макроикономическата политика. Проследено е развитието на идеите по формирането на макроикономическата политика и по-специално на цикличния преход от спазване на твърдо установени правила към дискреция и обратно, към ограничаване на свободата при формиране на макроикономически въздействия. Приведени са основания за плюсовете и минусите на дискрецията пред управлението въз основа на строго формулирани правила. Особено внимание е отделено на българската практика и традиция. Доказва се, че българският управленски елит не е съумявал исторически да се възползва от възможностите на дискреционното управление и като правило е злоупотребявал (съзнателно или не) с правото на по-голяма управленска свобода. Обратно, когато макро- икономическото управление е трябвало да се съобразява с конкретни императивни ограничения, резултатите са били предимно положителни. Българската практика потвърждава теоретичния резултат, че загубите от лошо провеждана дискреционна макроикономическа политика в национален мащаб са много по-големи, отколкото ползата от евентуално добре формулирана и следвана политика. В резултат от проведения анализ са формулирани конкретни предложения, в които основната идея е придържане към ясно определени правила на фискалната политика и концентриране усилията на държавата към изграждането и функционирането на адекватни пазарни институции.