Резюме

Koмбинацията от фискални и парични мерки се използва като антицикли- чен инструмент в стабилизационната политика на държавата. През пос- ледните 10-15 години паричната политика става неутрална, а фискалната придобива процикличен характер. Като следствие се появяват бюджетни дефицити във фазата на стопанския подем, които изискват държавно заемане и водят до натрупване на държавния дълг. Много държави на- влизат в дългови фискални кризи. За излизането от порочния кръг на бюджетния дефицит, държавното заемане и растящия публичен дълг се налага промяна в модела на водене на фискалната политика: формиране на фискален резерв по време на стопанското оживление, който да фи- нансира съвкупното търсене при криза вместо дълговото заемане; въвеж- дане на фискални правила, които дисциплинират политиците в техните фискални решения; приемане на нисък бюджетен дефицит по време на криза, който може да се постигне чрез свиване на разходите вместо с увеличение на данъчните ставки. Съществуват примери на успешни фис- кални консолидации, които доказват правилността на тeзи промени, лан- сирани като оптимална фискална политика.