Резюме

Разгледани са статистическите данни за естественото и механичното движението на българското население през последните десетилетия. Акцентирано е върху редица несъответствия, породени от неточното и непълното регистриране на външната миграция. Използван е методът на придвижване на възрастовите групи, като са анализирани разликите между проектираното население с данните от поредното преброяване. Така е установено доколко текущата статистическа отчетност по населението се разминава с фактическото положение и в каква степен данните от преброяванията съдействат да се установи размерът на нерегистрираната миграция през изтеклия период. Направен е изводът, че се налага дълбоко преосмисляне на концепцията за статистическо наблюдение на външната миграция, както и анализ на методологията на текущата отчетност по населението. Дадени са и някои препоръки.