Резюме

Разгледани са в сравнителен план пазарните реформи в страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) и Китай, както и последствията от тяхното осъществяване. Отстоява се тезата, че доктрината на неолиберализма, която е в основата на Вашингтонския консенсус и дейността на МВФ, е от решаващо значение за прилагането на “прорецесионния” модел на прехода към пазарна икономика в СЦИЕ. Анализирани са съдържанието и причините за възникване на Вашингтонския консенсус и е акцентирано се върху негативните последствия от неговото прилагане в процеса на реформи в СЦИЕ и по-специално върху следните аспекти: объркване на цели и средства в модела на пазарната реформа, както и в методиките за оценяване на постигнатите резултати; забавяне на институционалната реформа; генериране на негативни шокове върху вътрешното и външното търсене; създаване на условия за разрастване на бедността, корупцията и престъпността.