Резюме

“Новият световен ред” (обявен от Дж. Буш-старши и от Римския клуб в края на ХХ век) не е нещо съвсем ново, доколкото той има дълбоки исторически корени. Новото са уникалните условия, при които той се изгражда: широкомащабна и динамична либерална глобализация, разпадане (през 1989 г.) на двуполюсния свят с двата основни лидера и оставане само на един-единствен суперсилен хегемон (САЩ), но с очертаващи се на хоризонта негови конкуренти (като отделни държави или коалиция от такива); нарастваща роля и значение както на регионалните икономически образувания (чийто първообраз е ЕС), така и на глобалните корпорации в условията на разширяващи и задълбочаващи се екологична и културна кризи; икономическата (криза) периодично също напомня все по-тревожно за себе си... Засилва се противоречието и/или несъответствието между изгражда- щото се либерално глобално общество и отсъствието на глобално управление, което (противоречие и/или несъответствие) има за задача да преодолее “новия световен ред”.