Резюме

Защитена е тезата, че количествените модели са приложими при рутинни процеси в условията на стабилна външна среда. При динамична външна среда обаче опитите чрез тези модели да се оптимизира стратегическото управление водят до неефективни управленски решения. Смята се, че оптимизирането на фирменото поведение и стратегия е подчинено на способността на мениджърите и членовете на една организация да осмислят реалната, а не фиктивната динамика на променящата се външна среда. Това се постига чрез анализа на взаимодействието между елементите на когнитивната структура като главен генератор на страте- гическото фирмено управление.