Закон за концесиите. Обн. ДВ. бр. 96 от 2017 г.
Закон за публично-частното партньорство. Отм. ДВ. бр. 96 от 2017 г.
Закон за социалните услуги. Обн. ДВ. бр. 24 от 2019 г.
Кастелс, М. (2004). Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛИК“.
Кънева, О. (2020a). Изследване на нагласите за реализиране на ПЧП в училищното образование. Образование и развитие, бр. 6. (Е-списание). Достъпно на http:// www.eddev.eu/#Range/F927E6CD76C4-4FF4-6894-5F1A10C3DABD/0/1/clHorizontal
Кънева, О. (2020b). Практики на публично-частното партньорство в хуманитарната сфера. VFU, бр. 13, (Е-списание). Достъпно на https://ejournal.vfu.bg/pdfs/articleПРАКТИКИ%20ПЧП.pdf
Марчева, Д. (2011). Публично-частно партньорство (административно-правни аспекти) (автореферат на дисертация). С.
Наредба за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията, приета с ПМС No. 83 от 22.05.2018 г. Обн. ДВ. бр. 44 от 2018 г.
Националната стратегия за развитие на концесиите в Република България за периода 2018-2027 г.
Николов, А. (2017). Финансиране на училищата. Ефекти върху бюджетирането, заплатите и качеството на образование. С.: Институт по пазарна икономика.
Славенков, Б. (2009). Питър Дракър като икономист, или за границите на управлението като свободно изкуство. В: Питър Дракър. Бизнесът и мениджмънтът в идващото общество. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, с. 207-222.
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Партньорство между образователните институции и работодателите“ (проучвателно становище) 2009/C 228/02.
Цоков, Г. (2011). Политики по отношение на училищното образование. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.
Andrabi, Tahir et al. (2006). A Dime a Day: The Possibilities and Limits of Private Schooling in Pakistan. World Bank Policy Research Paper No. 4066. Washington DC: World Bank.
Aubyn, M. S., Pina, A., Garcia, F., Pais, J. (2009). Study on the efficiency and effectiveness of public spending on tertiary education. European Economy – Economic Papers 20082015 390. European Commission. Directorate General Economic and Financial Affairs (DG ECFIN).
Bitz, M (ed.). (2016). The Charter School Experience Voices from the Field. New Jersey, USA: Ramapo College, Mahwah.
Brown, Е. (2015). Are charter schools public or private? Washington Post. Retrieved 21 February 2018.
Chowdhury, A. N., Chen, P. H., Tiong, R. (2011). Analysing the structure of public-private partnership projects using network theory. Construction Management and Economics Journal, Vol. 29, рр. 247-260.
Diebold Institute for Public Policy Studies (2002). Achieving Public Private Partnerships in the Transport Sector. New York.
Hernández, L. E., Castillo, E. (2020). Citizenship Development and the Market’s Impact: Examining Democratic Learning in Charter Schools in Two Regions. Educational Policy 1-36. Достъпно на https://elisecastillo.com/Publications/H_C_Ed_Policy_2020.pdf
Konrad, T. (2018). Management Control in Public-Private Partnerships between International Governmental Actors and the Private Sector. Springer Gabler.
LaRocque, N. (2008). Public-Private Partnerships in Basic Education: An International Review. CfBT Education Trust. Достъпно на www.cfbt.com.
Warsen, R., Nederhand, J., Klijn, E. H., Grotenbreg, S., Koppenjan, J. (2018). What makes public-private partnerships work? Survey research into the outcomes and the quality of cooperation in PPPs. Public Management Review, х(8), рр. 1165-1185. Достъпно на www. english.education.gov.qa