Оригинална статия Школи на икономическата мисъл и методология

МЕТОДОЛОГИЯТА НА НЕОКЛАСИЧЕСКИЯ ИКОНОМИКС: СЪВРЕМЕНЕН ДИСКУРС

Васил Тодоров - Институт за икономически изследвания при БАН
Получена: 17 юни 2022
Ревизирана:
Публикувана:
Сваляния: 0
Търси по JEL таг 0
Книжка 1/2022
JEL H41 B41
DOI https://doi.org/10.56497/etj2267101

Резюме

Резюме: Предложена е обобщена характеристика на методологията на неокласическия икономикс, на нейните компоненти и на застъпваните в тях виждания. Като основни компоненти на методологията са идентифицирани: априоризъм; дедуктивизъм, априорен дедуктивизъм; аксиоматика /постулиране; аксиоматико-дедуктивно изграждане на теорията; математическа формализация; представата за вярна теория, към която се придържа неокласиката; инструменталност; проверка на теорията чрез прогнозите ѝ; атомизъм, редукционизъм и методологически индивидуализъм; игнориране на обществената и на природната среда. Направени са изводите, че: (1) водещо влияние върху развитието на неокласическия икономикс има априорният и в частност аксиоматичният дедуктивизъм (а не методологическият индивидуализъм, както обикновено се смята); (2) първопричините за развитието на неокласиката през втората половина на ХХ век и досега като инструментална, а не като обясняваща теория, както и за разминаването ѝ с реалността, са именно в методологията. Поставен е въпросът какъв тип теория – инструментална или обясняваща, би трябвало да се преподава в университетите и да доминира в експертното, макроуправленското и в публичното пространство

Как да се цитира тази статия

Todorov, V. (2022). Metodologiyata na neoklasicheskia ikonomiks: savremenen diskurs [The Methodology of Neoclassical Economics: A Contemporary Discourse]. Economic Thought Journal, 67(1), pp. 7-27 (in Bulgarian).  https://doi.org/10.56497/etj2267101 

Изисквания за публикуване

Моля, запознайте се с изискванията, преди да продължите

Виж