Резюме

Предмет на анализа е теорията на Ф. А. Хайек за институционалната рамка на спонтанния пазарен ред и нейното съвременно звучене. Разгледани са природата, функциите и структурата на социалните функции и начинът, по който те генерират ред. На преден план е изведен характерът на институциите като информационни и комуникационни носители и ролята им за икономизирането на знание. Акцентирано е върху възникването на неформалните правила и конвенции, които израстват като непреднамерени последици от човешката дейност. Втората част е посветена на релевантността на теорията за съвременната посткомунистическа действителност. Утвърждава се тезата, че парадигмата за спонтанния пазарен ред и неговата институционална рамка е нужна като философия на новата социална подредба в по-продължителна и глобална перспектива. Посланията на Хайек се откриват в предупрежденията му за опасността от монополната власт на държавата в създаването на новите норми на социалната практика, както и в настояването за политика, оставяща достатъчно пространство за промените в неформалните пазарни институции.