Резюме

Основната теза е, че в модела на икономическия човек се съдържа методологическата кодификация на модерната икономическа наука. Моделът обединява като свои компоненти дедуктивни допускания за целевата функция на хората, изправени пред икономически избор, за ограниченията върху този им избор и за техните възможности да го оптимизират. Всеки от изброените компоненти е представен като проекция на фундаменталната презумпция за рационалността на икономическите субекти. Изтъкнат е фактът, че в методологически план обвързването на икономическата наука с базовия й поведенчески модел не позволява определяне на строги граници на нейния предмет, но за сметка на това много ясно я идентифицира чрез спецификата на подхода й към изучаваните явления. Като главна особеност на икономическия подход е посочен методологическият индивидуализъм. Проследени са изявите му в отделните компоненти на модела на икономическия човек. Откроени са и относителните предимства на методологическия индивидуализъм пред холизма чрез съпоставка на моделите на икономическия и на социологическия човек. Особено място е отделено на методологическия инструментализъм и начина, по който съставящите базовия поведенчески модел хипотези способстват за реализацията му в икономическите анализи. По повод на прилагането на този принцип е посочена взаимовръзката между моделите на икономическия човек и на общото икономическо равновесие.