Резюме

Критиката на основните класически постулати изпълва до голяма степен институционалната теория. В произведенията на не малко представители на институционалзма се подлага на съмнение хедонистичният принцип за печалба и загуба като основен фактор, мотивиращ човешките действия. Основните класически концепции са резултат от сравнително стари тенденции, доминиращи маниера на мислене в периода XVII-XVIII-ти век. Поради силната връзка с духовния ред класическата икономическа теория се занимава предимно с индивида, а не с групата. Водещите институционалисти оспорват това твърдение и застават зад идеята, че поведението на индивида се реализира в обществената среда. Тези, а и други характеристики представят класическата теория в статичен формат, неспособна да реагира адекватно на динамиката в социално- икономическото развитие. Едни от най-ярките критици на класицизма в това отношение са Кларънс Айръс и Торстейн Веблен. Във връзка с това е представен нестандартният поглед на едни от авторитетните представители институционализма с аргументираната им критиката на класическата ортодоксия.