Резюме

Направен е опит за едно по-цялостно и обективно оценяване на мястото на Кейнс в икономическата наука, на неговите нестандартни подходи и виждания: за определящата роля на инвестициите спрямо спестяванията в условията на кризи и стагнация на икономиката; за по-важното значение на фискалната политика като инструмент на макроикономическото регулиране; за неефикасността от съкращаване на държавните разходи в условията на депресия; за умерено консервативния характер на неговата социална философия. Проследена е еволюцията на главните школи и течения на кейнсианството - неокейнсианството, посткейнсианството в двете му версии (английската кеймбриджка школа и американската монетарна школа), школата на неравновесния анализ и новото кейнсианство.