Резюме

Анализирани са основните постулати на еволюционно-институционалната теория, възникнала през 80-те години на ХХ век като съюз между третия етап в развитието на „стария” институционализъм и еволюционната икономическа теория. Представени са основните достижения на трима ярки представители на това направление - англичанина Джефри Ходжсън, италианеца Ернесто Скрепанти и шведа Ларс Магнусон. Въпреки трудностите, които среща еволюционно-институционалният подход, днес той се смята за перспективно направление на икономическата мисъл, което може да послужи за задълбочен анализ на проблемите, възникнали в резултат от световната финансова и икономическа криза и трансформационните процеси в Европа.