Резюме

Неплатеният труд е разгледан в негативен и позитивен план. От една страна, са разкрити ефектите на този труд, генериращи бедност, и са дадени препоръки за тяхното ограничаване. От друга страна, вниманието е насочено към позитивните му въздействия като дорегулатор към пазарните и административните механизми за управление на икономическите и социалните процеси. Представени са измервания и остойностяване на неплатения труд, които да подпомогнат неговото обществено и нормативно-правно признаване с цел извеждане на заетите с него от групата на икономически неактивните лица и създаване на основание за тяхното социално осигуряване. Дадени са по-разширени измервания на неплатения домашен труд поради големия му относителен дял в структурата на общия неплатен труд и сериозния му принос за нарастване на бедността сред жените с деца и трудоспособните лица с големи семейни (домашни) задължения, с ограничен достъп до пазара на труда по тяхна причина.