Резюме

Представени са основните резултати от проучване на готовността за плащане за опазване на българските манастири като част от културното ни наследство. Основният модел за анализ на проблема е авторската теза за синтезиране на обобщената икономическа стойност и нейните атрибути чрез проучване на различни аспекти на тази готовност. Поради естеството на данните е използва Тобит- модел. Анализирани са отклоненията на получените оценки от действителните и са посочени възможните причини. Резултатите показват, че въпреки хронично ниските си доходи българските граждани оценяват значението на манастирите и изразяват определена готовност за плащане на различните атрибути на стойността, създавана от културното наследство като обществена стока. Тази готовност е достатъчно висока, за да бъде показателна за икономическата целесъобразност от извършване на консервационни работи по опазването на манастирите, някои от които се намират в критично физическо състояние.