Резюме

Пазарните дефекти в областта на сценичните изкуства са вътрешно обусловени от тяхната природа и технологични особености. За тази цел бе въведен термина “квазипазарни дефекти”, т.е. съществуващи независимо от състоянието на конкретния пазар. Те притежават високи външни положителни ефекти, които имат характера на колективни ползи, т.е. на чисти обществени стоки – общо потребление от което никой не е изключен. Интернализират се чрез субсидиране. Пазарът на сценичните изкуства се проявява като непълен. налице е и информационна асиметрия между търсенето и предлагането. Анализираните пазарни дефекти допълват техните характеристики като слаб пазарен субект и са силен аргумент за държавна намеса и регулация на сектора.