Резюме

Оспорена е постановката на формулирания парадокс “има растеж, но той не предизвиква оптимизъм”. Защитена е тезата, че икономическият растеж не зарежда с оптимизъм, защото не води до повишаване равнището и качеството на живот на нискодоходните групи от населението. Макроикономическите му измерители се интерпретират не само от позициите на средностатистическия българин, а и от гледна точка на разпределението на дохода по децилни групи. Търсейки отговор на въпроса, са формулирани 6 хипотези, петата от които е “динамиката на социалното неравенство и загубите на социален статут в годините на преход”. Тя е най-достоверна, но е слабо защитена и пренебрегната в проведените дискусии. В статията са изразени становища по тези въпроси.