Резюме

Съвременната научно-иновационна политика би трябвало да отчита все по- широк комплекс от фактори, произтичащи от бързото развитие на световната икономика и от нарастващите критерии на висококонкурентната европейска и световна пазарна среда. За да се впише адекватно в такава среда, тази политика би трябвало да е насочена към органична интеграция между научни и технологични постижения, благоприятна бизнес-среда, чрез прилагане на комплекс от ефективни взаимно синхронизирани лостове – подходящи държавни финансови механизми и инструменти; организационна среда, адекватна нормативна рамка; съответен пакет от стимули за бизнеса. Реализирането на научно-иновационната политика е своебразно предизви- кателство, защото е повлияна, от една страна, от специфичната иконо- мическа среда, резултат от нетрадиционния и доста продължителен преход, намерил отражение в несъвсем успешно преструктуриране на икономиката у нас, и от друга, от основните европейски тенденции, дефинирани в поредица документи - Лисабонската стратегия, целите от Барселона за повече инвестиции в науката, концепцията за европейското изследователско про- странства с прилежащите му инструменти. Във връзка с това са необходими целенасочени мерки за осъществяването на политика, която може да гарантира устойчив икономически растеж.