Резюме

Чрез анализ на основните теоретични модели от гледна точка адекватността им спрямо ситуацията в България са оценени значимите фактори, детерминиращи съотношението дълг-собствен капитал на българските фирми. Емпиричната оценка е направена на базата на изследване, обхващащо публичните дружества за периода 1998 – 2000 г. Резултатите от приложения класически регресионен анализ, както и от панелния анализ, показват наличието на пазарни несъвършенства, стоящи в основата на задлъжнялостта на фирмите. Специфичното за българските фирми е голямата значимост на асиметричната информация, докато останалите несъвършенства – данъчно облагане, кризисни и посреднически разходи, имат второстепенно значение.