Резюме

Фискалната децентрализация предполага решаването на редица въпро- си – какви разходни отговорности да бъдат прехвърлени към местните власти; каква данъчна автономия да се предостави на органите на местно самоуправление; какви фискални инструменти да се използват, за да се запълни разликата между местните приходи и разходи и т.н. Показано е, че различните количествени измерители на степента на децентрализация (дял на местните приходи/разходи в консолидираните държавни приходи/разходи или в БВП) понякога водят до неправилни изводи за липсата или наличието на автономия на местните власти. Акцентирано е върху това, че един коректен показател за оценка на финансовите аспекти на децентрализацията е степента на данъчна автономия. Тя осигурява обща информация както за дела и относителното място на местните данъци в общите местни приходи, така и за правомощията на местните власти да определят тяхната ставка и облагаема основа. Направен е сравнителен анализ между България и страните от Централна и Източна Европа, както и някои страни от ЕС по няколко показателя за степента на децентрализация и данъчна автономия. Констатирани са общите тенденции и причините за изоставане на България по дадени показатели.