Резюме

Обоснована е приложимостта на модела на Киндълбергер и на моделите на финансови кризи на развиващите се пазари за банковата криза в България. Проследени са историята и механизмът на кризата, както и структурата на банковата система през 1992-1997 г. – концентрация и дял на частните банки. Изяснени са характеристиките на икономическата среда - меки бюджетни ограничения, висока и променлива инфлация. Политиката на БНБ може да бъде оценена като “морален риск”. Доказано е, че за 1994 и 1995 г. капиталовата база на банковата система е отрицателна. Анализирана е банковата паника през 1996 г. Обоснована е сравнимостта на кризата с Великата депресия през 30-те години. Направени са и изводи за икономическата политика – укрепване на институциите, макроикономическа стабилност, международен кредитор от последна инстанция, преструктуриране на финансовия и реалния сектор.