Резюме

Анализирани са трите най-важни интеграционни потока - стоков, капиталов и трудов, за изминалите 10 години и перспективите за следващите десетина години. Първите два са либерализирани, а третият е и се очертава да остане блокиран. Това е изгодно за страните от ЕС, но е неизгодно за кандидатките от ЦИЕ. Установена е поредица от асиметрии в България, които важат и за другите СЦИЕ, между: либерализацията на различни интеграционни потоци (в полза на ЕС); положителните (за ЕС) и отрицателните (за СЦИЕ) нетни ефекти; разположението на ефектите във времето (в полза на ЕС); ускорената либерализация на интеграционните потоци и забавения достъп на СЦИЕ до фондовете на ЕС; третирането на страните-кандидатки при южното и при източното разширение и т.н. Доказано е, че страните от ЕС първо получават положителните ефекти и едва след това правят разходи. При СЦИЕ е обратното. Едно от най-важните заключения на анализа е, че сумарните нетни краткосрочни и средносрочни ефекти от интеграцията са отрицателни за България и другите СЦИЕ. Положителни ефекти за България се очакват едва след 12-14 години. Сумарните нетни ефекти за страните от ЕС са положителни през цялото време. Важно заключение на анализа е, че през близките 5-10 години СЦИЕ- кандидатки няма да бъдат готови да прилагат законодателството и стандартите на ЕС. Разходите по подготовката са непоносими за България и другите СЦИЕ, ако трябва да постигнат стандартите на ЕС до десетина години. Направени са важни препоръки по стратегията и политиката на източното разширение към правителствата на България и другите СЦИЕ, към Европейската комисия и правителствата на страните-членки на ЕС.