Резюме

Анализирани са динамиката, определящите предпоставки и отражението на инвестиционния процес върху темпа на растежа в България през периода на 90-те години и началото на новия век. Извършеният емпиричен индексен анализ показва несъответствие между колебливата динамика на инвестициите и реализирания темп на растежа, запазващо се дори и при позитивните тенденции в двата процеса от последните години. Индуцираните инвестиции превишават автономните, вложенията проявяват силна чувствителност към общата посока на растежа и честите изменения в нея. Темпът на растежа изостава от прираста в инвестициите, относителният дял на капиталообразуването в БВП е недостатъчен, за да генерира висок и траен растеж. Изследваният мултиплициращ ефект на инвестициите показва незадоволително средно равнище на възвръщаемост от предприетите допълнителни вложения. Пресметнатите условни частични коефициенти на мултипликация гравитират през повечето години от периода около единица, при което прирастът на БВП е слабо инвестиционно обусловен въпреки значителния ръст на инвестиционните разходи. Възстановените условия на растежа активизират инвестиционните проекти на фирмите, докато въздействието на депозитно-кредитните процеси е задържащо поради дискриминиращите лихвени равнища. Под необходимото е импулсирането на растежа от индивидуалното потребление и износа, които нарастват неритмично и при деформирани структури. Засиленото внимание върху тези ограничители на инвестициите може да съдейства за увеличаване на обема и възвръщаемостта от вложенията, за ускоряване темпа на растежа в България.