Резюме

Направен е сравнителен анализ на някои теории за икономически растеж и сближаване: неокласическа, ендогенен растеж, нова икономическа география, развитието като трансформация на обществото. Световната стопанска история показва, че развитието е възможно, но не е неизбежно. Няма безспорна тенденция към всеобщо икономическо сближаване. Растежът се придружава от още по-бърза социална поляризация. Присъединяването към ЕС не води до автоматично сближаване. То е само възможност, чиято реализация зависи от националната политика и изисква десетилетия. "Икономическите чудеса" могат да се обясняват постфактум, но не и да се възпроизвеждат. Новите "икономически чудеса" извличат поуки от предишните, но винаги съдържат важни новаторски елементи. Няма магически формули, които гарантират успеха. От 50 години в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преобладава изоставането от развитите страни, стагнацията и вътрешното разслоение. Тези процеси се активизираха през последните 15 години. Големите вътрешни регионални различия в ЦИЕ нарастват през последното десетилетие. Макроикономическото сближаване с ЕС ще се придружава от повишение на регионалните различия. Няма универсални икономически конструкции, валидни за всички времена и всички страни! Това, което работи в едни условия, може да не работи в други. Трябва да се търсят подходящи решения за конкретните условия.