Abstract

Анализирани са особеностите на правителствената политика по отношение на малките и средните фирми в периода след 1989 г., като се изтъква липсата на предприемаческа традиция в България. Подчертана е съществената роля на малкия бизнес за утвърждаване на пазарната икономика и демокрацията. Във връзка с това държавната политика за подпомагане на сектора се разглежда в няколко аспекта – наличие/отсъствие на политическа воля, на ноу-хау за съответните приоритети на висше политическо равнище, своевременност на прилагане на набелязаните мерки, ресурсна осигуреност и социално- икономическа рамка. Очертани са и четирите основни насоки, в които обикновено се насочва вниманието на индустриалната държава при провеждане мерките на икономическата политика за подпомагане на предприемаческата дейност в съвременни условия. Чрез привеждането на подходящи емпирични примери политиката на България по отношение на малкия бизнес се определя като отстъпваща по ефективност както на тази в ЕС, така и на политиката в страните от Вишеградската група. Дефинирани са пет извода, които обобщават спецификата и недостатъците на целенасоченото въздействие на държавата по отношение на предприемачеството и малкия бизнес в България.