Abstract

Селският туризъм е фактор за развитието на селските региони и за разнообразяване на туристическата дестинация на България на базата на неизползвани ресурси. Основен потребител на неговия продукт е градският тип човек, живеещ в условията на техносфера, анонимизиране на човека в градското множество и стресови фактори на модерните професии. Оригинални елементи на селския туристически продукт са: селският двор със стопанска част и "стая на открито" – асмалък, беседка всред градина; селската къща с нейните приятелски послания и признания за значимостта на човека; контактите и селското общуване, специфична разговорна форма, внасяща хуманизъм в отношенията; селският труд като антистресов фактор, стимулиращ и създаващ условия за изява; селската култура, сборове, танци и спортни състезания, създаващи за разлика от градския елитарен спорт възможности за личностна изява и участие на всеки; истинността на възприятията - антипод на модерната опосредствана комуникация чрез медиите, създаващи виртуален свят от екранни образи на компютри, Интернет, телефонни технически възпроизводства на гласовете; спортни и здравни услуги в селския двор, вкл. водни процедури на открито, екскурзии, конен спорт, разходки пеша и с каруци, велоекскурзии, възродени форми на плацебо ефект чрез народни методи на лечение, на билкарство и др. На базата на емпирични проучвания са анализирани икономическите условия на селяните за реализиране на печалба, за ликвидност и др. при селския туризъм. Чрез капитализиране на къщата се активизират неконвертируеми средства, труд в условия на безработица и др.